Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 14 (3028), 11 април 2014" /> Култура :: Наблюдатели :: Какво попита Генка Шикерова?
Български  |  English

Какво попита Генка Шикерова?

 

Видеокадрите за обгорелия автомобил на журналистката Генка Шикерова са еднакви. Кормилото, разстлало се от пламъците, вратите, седалките, всичко е деформирано и изродено. Някъде там измежду десетките повторения на кадрите остана зловещата представа какво щеше да се случи, ако пламъците лумнат, когато има човек в колата. Няма словесен знак, няма писмено предупреждение, нито изречена закана. Извършителят внушава страх само с образ. В кадрите се рестартира всеки път един и същ ужас, който ще се преживява ден след ден, докато не го изместят по-зловещи събития. В неделя телевизиите съобщиха за изтезанието и убийството на журналист в Украйна. Сериалът започна. Авторът на палежа в кв. „Гео Милев“ работи с представите на хората, с техния страх, с въображението им какво можеше да се случи. Опожаряването на колата за втори път е като особена граматика на страха, а извършителят си играе само с условното наклонение. И поставя условия, които някой трябва да разгадае. Животът на Генка Шикерова е застрашен. Някой, който ще остане завинаги неизвестен за полицията, си играе на бог. И смята, че има право да издава присъдата си, саморазправяйки се с жена, която няма как да се защити.
Константин Караджов също задава въпроси. Но беззащитните жертви, слабите в обществото, са силен образ. Опожаряването прилича на недоизказан терор, в който жертвата сама трябва да разгадае какво се иска от нея. Новините затвърдиха усещането за беззащитност, за хаос и безответност. И колкото повече журналистите обясняват пред камерите, че няма да спрат да задават въпроси, няма да се уплашат, толкова повече свикваме да си живеем с перманентното очакване да се случи отново и отново.
Ами ако няма поръчител? Ако има само извършител и той никога не е гледал „Тази сутрин“? Ако палежът не е свързан с работата на журналистката?
Насилието и не спиращият тормоз над Генка Шикерова са престъпление и трябва да бъдат осъдени от всички ни не защото има заплаха за свободата на словото, а защото има заплаха за човешки живот. Затова телевизия „Алфа“ не следи случая. В палежа няма нищо патриотарско, мълчание е най-добрият подход към събитието.
В новините на националните телевизии се говори за „сплашване“, за отмъщение заради журналистическата работа на Генка Шикерова. Не е важен извършителят, а поръчителят, казват събралите се на протест пред сградата на МВР журналисти от екрана. Кой пък се страхува от сутрешния блок? Нито е толкова гледано предаване, нито пък има време за разследвания там. И това е една от грешките в медиите – подценяването на собствените им предавания. Сутрешният блок на bTVпроизведе такова нещо, като тв водещ, бъдещ политик, в лицето на Николай Бареков, направи го разпознаваем. Никой не може да разкаже и един негов разговор или репортаж, в който блести като журналист, но хората знаят кой е. Точно сутрешния блок на bTV напуснаха, заради заплахи, Ана Цолова и Виктор Николаев.
Но има няколко послания, с които репортажите за опожаряването на колата на Генка Шикерова се отличиха. Първото послание е, че качеството на журналистиката зависи от заплахите, които се отправят срещу даден журналист. Васил Иванов, Сашо Диков, Иван Бедров разказваха по „Нова тв“ своите истории за оказван натиск. Наградите и заплахите не са мерило за качествена журналистика. Всъщност, случаят предизвика още един въпрос: какво значи „добре свършена журналистическа работа“? Критиката достатъчна ли е? А въпросите кога са успешни? Когато не получат отговор и политиците са изобразени като хора, които не знаят как да действат. Или когато има промяна в обществото като последица от журналистическата работа. Ако това е критерият, журналистическата работа засега не е качествена. Съдебната система и следствието продължават да са проблемни зони, въпреки че говорене в медиите има.
Второто послание дойде от изявлението на главния прокурор Сотир Цацаров пред медиите. То предизвика хейтърите в интернет форумите да се развихрят по въпроса защо главният прокурор размаха пръст на полицаите заради престъпление срещу журналистка, а за неразкритите престъпления срещу „обикновения гражданин“ не се произнася. „Обикновените хора“, често експлоатирани като образи в телевизиите, поискаха и журналистите да страдат от неработещото следствие и съдебната система. А можеха да поискат всички да са равни в успешното им проработване. Националните телевизии заговориха за гилдия, за журналистически протест, за хора, които искат правото им да задават въпроси да бъде защитено. В „НеделяX3“ Съюзът на българските журналисти беше оприличен на синдикална организация и се заговори за закон, защитаващ журналистите, заради тяхната работа. Страхът не прави от митинга гилдия. Условията на труд, незадоволителното заплащане на журналистическия труд и особено всекидневните ултиматуми към журналистите у нас, свързани с икономическите интереси в медиите, са не по-малко стряскащи от ултиматума на извършителя на палежите на журналистическа кола. Обединяващ беше страхът. И след това се стигна до истерия. В неделя „Нова тв“ излъчи репортаж за пребит журналист от фенове на „Левски“. Насилието привлича вниманието, защото става сериал.
Но кой въпрос, зададен от Генка Шикерова, възпламени колата й? Следствието няма да си свърши работата, казва телевизията. Дали журналистите от bTVи от другите медии ще направят свое разследване какво попита Генка Шикерова?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”