Думи срещу думи ( литература), брой 14 (3028), 11 април 2014" /> Култура :: Наблюдатели :: Да срещнеш Каталина
Български  |  English

Да срещнеш Каталина

 
Теодора Димова. „Влакът за Емаус”. Сиела, С., 2014
 
Тъкмо започнахме да мислим, че метафоричният термин женско писане е излязъл от употреба и се появи тази книга. Тя засреща многократно обговорените особености на краевековната „женска” поетика (първото изречение продължава шест страници, второто – пет) с най-актуалната потребност на човека от новия век: потребността от същности, свързана с желанието да се намери смисъл на индивидуалното съществуване. От „Адриана” насам Теодора Димова е открила своя смисъл и с всяка нова книга го споделя с читателите; писането за нея се е превърнало в мисия, в проповед-откровение, която търси да докосне ослепялата и самотна душа на съвременния човек, да запали вярата, „избутана и стаена в ъглите” на глобалното битие. Женското писане и религиозното послание вървят безпроблемно заедно, взаимно сговорени, поне в първата част на романа. Тук читателят възприема най-вече красотата на стила, вътрешната емоционална динамика на разказа, пестеливите, но многозначителни събития в сюжета; християнската идеология е кодирана в позовавания със символичен смисъл, религиозното послание разчита на асоциативното поетично внушение. Въпреки че книгата може да бъде наречена и „безхитростна” (Марин Бодаков), символиката в нея е внимателно обмислена, симетрично разположена и последователно проведена в целия текст. Гнездото – най-простото, но и най-устойчивото обиталище на душата; в него е скрит уютът на първичните неща; гнездо може да бъде детството, църковният двор, някоя невзрачна квартална сладкарничка. Потопът – още от времето на Ной той отмива греховете и възстановява равновесието в отношенията между човека и бога. И влакът, разбира се; влакът-живот, който открай време пътува все към Емаус, към чудото на споделената вяра, но вече не го забелязваме, улисани в своята житейска безцелност. Сюжетът е разполовен от появата на един мотив, стандартен за християнската литература и в последните три романа на Теодора Димова – мотивът за срещата с Бог. Оттук някъде започва и втората част на книгата, в която чувствената красота на женското писане все по-ясно отстъпва място на публицистичния дебат за църквата и вярата днес, а символните асоциации – на откритата проповед и моралистичното внушение. Църквата (както знаем добре) се е превърнала в място на церемонии с декоративна помпозност, а вярата се оказва сведена до рецептурник за постни ястия, до свещеници, които обслужват властта, и до механично следване на обезсмислени ритуали. „Църквата се е обезцърковила”, казва героят Мина и думите му отвеждат към Лудата на Елин Пелин, която вика посред обезлюдения храм: Царят трябва да се разцари, владиката да се развладичи, попът да се разпопи... Точно оттук се оттласва романът, за да внуши онова послание, заради което е бил написан. Върху останките на обезлюдената и обездушена църква трябва да бъде съграден новият храм, храмът-гнездо. Истинската християнска църква означава общност на споделеното преживяване, място на религията в етимологическия смисъл на тази дума: свързване, обвързване заедно чрез силата на безкористната любов. Към нея именно пътува и влакът-живот; това е пътят на любовта между хората, на взаимната им жертвоготовна отдаденост; пътят към Бог. Героите на книгата – Мина, Каталина, Лия, дори циганинът-пророк – са направили своето пътешествие. Те самите са станали символи на двата свята в света на душевното преживяване. Мина – със своето силно тяло, със зелените си очи, с Христовата благост на думите, които изрича, е красотата на човешкото у човека. Катерина-Каталина – с кадифения си глас, с мекото си име, с „богородичните очи” – е самата любов, ангелическото, небесното, което се стреми да докосне земния свят. А влакът върви към Емаус – и днес, така както и преди векове. Понякога спира и взема нови пътници. Всеки би могъл да е между тях. Стига да е срещнал в живота си Каталина...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”