Косъмче от четка (изкуство), брой 14 (3028), 11 април 2014" /> Култура :: Наблюдатели :: Преодоляване на дистанцията
Български  |  English

Преодоляване на дистанцията

 

Велизар Димчев, „Голо око”, изложба в UnicreditStudio, София, 3 април - 7 май 2014
 
Преди да довърши картините за изложбата си, Велизар Димчев ми писа от Лондон за непрекъснато изменящ се проект, посветен на Кольо Карамфилов, на когото го дължи:
По-голямата част показват действително съществуващи или частично променени съзвездия, галактики и супернови. Форматът на повечето е не много голям. Само по себе си начинанието да обхванеш необхватното, е, меко казано, налудничаво. В малките формати нуждата от съучастничеството на зрителите е доста осезаема, защото един вид ще им се наложи да се приближат и да надникнат в галактиката.
Въпреки всичко, тези образувания и цветни мъглявини могат едновременно да бъдат и да не бъдат това, което са. Не всичко е такова, каквото изглежда; и не е и необходимо да бъде. Сега съм в процес да произведа няколко супер лаконични неща, просто с по една самотна звезда в центъра на квадратен формат, например.
Все още се лутам малко между историята (в някои от тях), която искам да вложа, и екзистенциално тревожно спокойствие, което няма как да не присъства в такова изображение, без обяснения или конкретен ключ за разшифроване.
Изложбата на Велизар Димчев заема особено място на територията на художествената практика. Живописта му не може да бъде разглеждана извън контекста на българската живописна традиция, въпреки че е създадена във Великобритания, под друго небе и с друга светлина. Още повече, това е първи по-категоричен опит – цяла изложба живопис, на автор, който изключително добре владее ходовете на концептуалното изкуство, умее да спекулира, да формулира, да извежда артефакт от ситуации и дадености със завидно въображение и лекота.
Но да се върнем на „българската пластическа традиция”, която в „Голо око” той субверсира по модел, познат от Батай. С езика на живописта, Велизар Димчев оформя една метафора без йерархия, сваля магичното нощно небе на земята или по-точно, преодолява дистанцията – физическа и символична. В ярките супернови, звезди, завихряния и мъглявини на вселенската канава, голото око успява да различи мистични експресии, „свръхестествени” визуални паралели, изображения, които сякаш след миг ще се превърнат в образи на колективно подсъзнание. Това, което изглежда абстрактно, е съвсем реалистична репрезентация на космическите обекти и процеси. Тяхното начало е абстрактно, защото е отвъд възможностите на човешката референция. Техният край – нахално натуралистичен, плътски, на моменти е изведен до бутафорното присъствие на приказни герои, куклени чудовища, митични същества, муминтролове, змейове, може би дори „Uncle Bulgaria. В жанровата си диверсия Велизар Димчев дозира точно един неоромантичен ракурс, за да го подложи на жестоко, дори за наши дни, изпитание за визуална състоятелност. Живописва го в условно реален и в макро мащаб. Както често се случва, напоследък в изкуството и живота технологията се оказва чудовището, което развенчава загадъчното и енигматично звездно небе и го запокитва в примитивната плоскост на фолклорно-нагонната зрителна жажда. Жаждата на голото око.
Първоначално агресивно съблазнителна, а после балансирана и „темперирана”, живописната техника, която решава да ползва Велизар Димчев, е откровено хулигански художествен жаргон. В българската традиция обаче той достига и прехвърля епически връх на абстракцията в наратива, който остава с мощно присъствие, маскирано в ефимерна плът. Противоречие едновременно в живописта и митологията, в репрезентацията и символизацията, в космоса и съзнанието.Процесът или процедурата по фолклорно драматизиране на абстрактното пространство става „живопис на трансгресията”, ако трябва да перифразираме определението, дадено за „История на окото” на Батай. Нещо повече, авторът успява да определи, да отдели тема, която освобождава дебата около интерпретацията от задължителните условности. За да наблюдаваме звездното небе, не е необходимо културно напластяване. Българинът и британецът живеят, гледат и умират под едно небе. Доколко те съумяват да се огледат в него, си е техен проблем, той, така или иначе, е поставен по категоричен начин.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”