Български  |  English

За нуждата един от друг

 
Положението в Украйна е проблем за всички европейци - както за жителите от страните на ЕС, така и за онези, които живеят извън неговите граници. Обяснението е, че в днешно време не съществуват културни рамки, които да позволяват на всички украинци, без изключение, да се чувстват в Европа като у дома си. Най-западните райони на Украйна, принадлежали някога към Австро-Унгария и Полша, могат да използват този факт като отправна точка за своята привързаност към Европа и доказателство за европейската си идентичност. Но в останалите райони, които отдавна са свързани с Русия, хората не харесват опитите да бъде накарана Украйна да избира между ЕС и Русия. А когато виждат как лидерите на ЕС постоянно ругаят Русия за стремежа й да затвърди връзките си с Украйна, те започват да си задават въпроси как ЕС ще се отнася към техните собствени ценности и култура.
За съжаление, споразумението на ЕС за асоцииране с Украйна не дава отговор на тези въпроси. В него няма нищо, което да сочи към културно-историческите особености на Украйна и да признава нейните дълбоки исторически, културни и икономически връзки с Русия. В него също така не се говори и за това как славянското и православно наследство на Украйна ще играе някаква роля във формирането на съвременните европейски ценности. Там има само набор от условия, които една част от Европа поставя на друга нейна част. Очевидно, наградата ще бъде по-благополучен и богат живот. Но затова трябва да се продаде душата.
Решението на украинския проблем е очевидно и то се намира в Русия. Ако Русия бъде призната за важна и неотделима част от Европа и ако нейното включване в Европа стане част от стратегическата концепция на ЕС, то кризата на идентичността в Украйна на практика би изчезнала. И в този случай цялата Украйна би могла да стане това, което тя вече е – част от Източна и Западна Европа.
Но вместо да приветства Русия в Европа, ЕС предпочете да не я пуска там. Инициативата Източноевропейско партньорство бе замислена от Полша и Швеция след кризата в Кавказ през 2008 г. и целта й бе да изтръгне някои бивши съветски републики от руската „сфера на влияние”, привличайки ги в сферата на влияние на Европа. Такова целенасочено изключване на Русия предизвика дълбоки противоречия във всичките шест страни, поканени в Източноевропейското партньорство. Като резултат, първите етапи на асоциирането преминаха само две от тях – Молдова и Грузия.
Причините за този неуспех се крият преди всичко в нежеланието на ЕС да води с Русия и Украйна диалог като с равни. Такъв диалог би трябвало да включва сериозно, понякога полемично обсъждане на различията в ценностите, които се образуваха между по-светския и либерален европейски Запад и по-консервативния и религиозен европейски Изток.
Западноевропейските лидери избягват този диалог, защото той би излязъл от рамките на обичайната и добре позната процедура, когато Западът чете на своите съседи лекции за съществуващите либерални ценности, като ги принуждава да се замислят за нравствената и етическа посока на движението на съвременното европейско общество. Много по-лесно и просто е да повтаряш неизменната мантра за непреодолимата „разлика в ценностите”, отколкото да се опиташ конструктивно да премахнеш тези различия.
Това се отнася преди всичко до Украйна. Днешният й проблем се състои в това, че заради политическите последствия и усложнения, тя не може да влезе в Митническия съюз, който Русия ръководи. Но в същото време, тя не може да допусне и асоциирането с ЕС, защото то ще донесе икономически загуби. Механизмите, които действат в ЕС, просто не съответстват на поставената задача да поддържат този скъпоструващ икономически преход. Проблемите на Украйна изискват много по-мащабна и многостранна програма за подпомагане. В действителност, за такава програма ще се изисква съчетаването на ресурсите на ЕС и на Митническия съюз.
Миналия месец Русия свърши своята част от работата, като намали цената на газа за Украйна и купи облигации за 15 милиарда долара. Но това явно е недостатъчно. Към лятото на Украйна ще й трябват 60 милиарда долара за плащане на комунални услуги, заплати на държавните служители, връщане на част от дълга към МВФ и други заеми.
За ЕС и Русия е време да оставят настрана взаимните обвинения и да започнат съвместна работа за недопускането на краха на украинската икономика. Ако ЕС помогне на Украйна със сравнима с руския пакет финансова помощ, това ще премахне един от главните критически доводи против споразумението за асоциация – че ЕС е просто безразличен как толкова мащабен преход ще се отрази на живота на милиони украинци.
Обаче ръководството на ЕС продължава да твърди, че Евросъюзът и Митническият съюз са несъвместими, въпреки че съвсем скоро, през септември миналата година, еврокомисарят Щефан Фюле заяви, че проблемът в крайна сметка е в разликата на тарифите. Трудно е да се разбере упоритостта на ЕС по този въпрос, тъй като Митническият съюз има за цел приемането на много от стандартите на Евросъюза, за да облекчи възможно сливане в бъдеще. Следователно, едни общи действия за разрешаване на икономически трудности, които влияят на целия континент, са напълно резонни и оправдани.
Но ползата от тях няма да е само за Украйна. Преимуществата на такива съвместни усилия може да носят по-мащабен характер. Вместо да се спори коя от страните е взела от другата по-голям къс от европейския дом, ако този проблем бъде разглеждан като общоевропейско предизвикателство, тогава може да се появи практически и позитивен механизъм за въвличането на Русия в европейските дела. Ако в Европа след края на Студената война непременно трябва да има съперничество, то нека има състезание кой ще има по-голям принос в процъфтяването и стабилността на Европа.
Икономическият крах на Украйна не е неизбежен. Катастрофата може да се предотврати, ако всички страни работят заедно. Затова ЕС трябва да призове Украйна, Русия, а и останалите постсъветски държави да станат равни партньори в работата по строежа на европейското бъдеще. Както каза някога Ханс-Дитрих Геншер, „man braucht sich!”, ние имаме нужда един от друг.
OpEdNews.com
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”