Ходене по буквите , брой 3 (2752), 24 януари 2014" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Хорхе Луис Борхес. „Това изкуство на поезията”. Превод от английски Ангел Игов. ИК „Сиела”, С., 2013, цена 10 лв.
След Нортъновите лекции в Харвард на Итало Калвино и Орхан Памук, имаме възможността да прочетем и шестте лекции на Хорхе Луис Борхес, произнесени на английски през 1967 г. и публикувани 30 години по-късно. Тяхното съдържание опроверга поне две мои заблуди: 1) че за латиноамериканския постмодернист по-подходящото заглавие за лекциите щеше да бъде: „Този занаят на поезията”; и 2) че прозата е свръхоценностена от Борхес в ущърб на поезията. Нищо подобно! Очакванията към Борхес в Харвард да представи своя теория на разказа са отхвърлени от гениалния писател, който впряга баснословната си ерудиция в полза на своята апология на поезията. При това на свободния стих: Например, в началото си мислех, както много млади хора, че свободният стих е по-лесен от класическите форми. Днес съм напълно убеден, че свободният стих е далеч по-труден от традиционните и класически форми. Доказателството – ако е нужно такова – е в това, че литературата започва със стихове. Обяснението навярно е такова, че след като веднъж е разработен модел – модел на рими, на асонанси, на алитерации, на дълги и кратки срички и прочее, - от теб се иска само да го повтаряш. Тук ми се ще да припомня литературната анкета на Екатерина Йосифова, която по-деликатно гледа в сродна на Борхес посока: „Стига да е достигнато нещо, какво значение има с рима или не. Неколцина достигат. Римата, ритъмът подпират, подсещат, помагат”. Всъщност, често смятаме, че дискусията за свободния стих отдавна е приключила с неговата победа, но извън някои литературни среди това далеч не е така. Това изкуство на поезията продължава да бъде най-най-сложното. А и не мисля, че интелектът има много общо с работата на писателя, добавя Борхес. И още по-изненадващо – с оглед на многочислените интерпретации на собственото му творчество – ще продължи: Намирам, че един от греховете на съвременната литература е, че твърде много се занимава със себе си. (Следващите Нортънови лекции, които ще четем, казват издателите, са на Умберто Еко.)
 
„Университетът”. Спомени на възпитаници. Съставители Дария Карапеткова, Амелия Личева. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. С., 2013, цена 15 лв.
Луксозното издание е посветено на 125-годишнината на Университета. В него има и цялостни спомени, и интервюта. Резултатът е красива, богата, противоречива, въодушевяваща и изискваща повече от нас, възпитаниците му, картина. Първият спомен в книгата е на завършилата випуск 1947 г. романистика Лиляна Божилова, която на въпроса университетът беше ли засегнат от бомбардировките преди точно 70 години, отвръща: „Да. Нямахме никакви стъкла. Цялата зима изкарахме без прозорци. Всички стъкла бяха изпочупени, мръзнехме, обаче всички ходехме с шапки с периферии. Да, с шапки обезателно.” Последният „спомен” в книгата е на Анита Николова, българска филология, випуск 2013 г., която казва: „Той не е просто най-старият университет у нас, а е единственият, неповторимият.”
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”