Думи срещу думи ( литература), брой 42 (2878), 13 декември 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Смъртта – начин на употреба
Български  |  English

Смъртта – начин на употреба

 
Смъртта при социализма: героика и постгероика. Сборник статии, съставител Даниела Колева. ЦАИ и ИК „Рива“, 2013. Цена: 15 лв.
 
Термини като „танатология“ или death studies звучат не просто провокативно, а навярно са облъхнати дори от известна сензационна екзотика, но зад присъщото и на съвременния академизъм желание за ефектно словотворчество нерядко наистина се крият научни полета с голям потенциал. Този сборник със статии, съставен от Даниела Колева като част от поредицата „Изследователски форум“ на Центъра за академични изследвания, има амбицията да отвори българската хуманитаристика към тематичния кръг на смъртта в нейните културни и социални измерения, но също така да продължи вече установилата се линия на антропологични изследвания върху периода на социализма, които се съсредоточават върху начина на живот (тук – и върху начина на умиране). Както посочва съставителката в предговора, мисленето на смъртта при социализма предполага две основни теми: за героичната и за всекидневната смърт, а това на практика са темите за политико-идеологическите употреби на „голямата“ смърт и за управлението и опитомяването на „малката“, за опитите на режима да „колонизира“ смъртта като аспект от неговата колонизация на частния живот. Съответно и статиите в сборника са обособени в два дяла, но в същото време предлагат сериозно разнообразие от изследователски проблеми и гледни точки.
Както често се случва – и далеч не само в България – с подобни сборници, включените в предговора резюмета на статиите понякога звучат по-вдъхновяващо от самите текстове, които нерядко се задоволяват да маркират темата като страничен аспект от академичните интереси на автора. При все това, навярно във всяка от статиите може да се намерят както интересни разсъждения, така и специфични, недотам известни факти. Откроява се изследването на самата Даниела Колева върху паметта за лагера на остров Персин сред жителите на град Белене. Макар да стъпва още в заглавието си върху Агамбен и неговия Homo Sacer, статията преди всичко анализира теренни интервюта, проведени в Белене, съпоставяйки липсата на колективна, институционализирана памет с ярките спомени на по-възрастните местни жители. Особено интересно е откритото разцепление в разказите на хората, които, принадлежейки едновременно към различни концентрични общности, едновременно изпитват състрадание към жертвите и изтласкват въпроса за конкретната вина (за да не я стоварят върху собствените си съграждани и роднини). Впечатлява и анализът на натрапчивата тропа за труповете, изяждани от прасета (питомни или диви?)
Разбираемо, лично за мен бяха особено интересни статиите на Албена Хранова и на Биляна Курташева, които се занимават с литературните дискурси за смъртта. Биляна Курташева се спира на първата следдеветосептемврийска поетична антология, съставена от Иван Мешеков, и сред удивителните цитати от стихотворения търси отговор защо тази поезия е толкова слаба в опита си да опише героичната смърт. Не по-малко удивителен е материалът от 80-те години, с който работи Албена Хранова в „Грешки в смъртта в социализма“. Грешките, разбира се, са в говоренето – и то лирическото говорене – за смъртта. Хранова докосва темата за пасивната съпротива на частния живот поради естественото му несъвпадение с идеологическата доктрина, но в крайна сметка се интересува повече от универсалната приложимост на алегорията за героичната смърт. Ако в разгледаната балада на Божидар Божилов алегорията действително изглежда сгрешена, то по-нататък, в похвалните слова за Людмила Живкова и в невероятната, просто стъписваща чернобилска елегия на Венко Марковски, личи как тази алегория може да бъде вкарана във всякакви сюжети и контексти и да поеме всевъзможни контаминации. А това ще рече, че с дискурсивните средства на нормативната идеология може да се осъществи преход от една вяра към друга – което на практика е и програмата на късния живковизъм. Албена Хранова неведнъж е показвала как въпросният мистико-идеологически тюрлюгювеч продължава да бъде влиятелен и днес, особено в „патриотично“ настроените постсоциалистически среди.
Другаде в сборника Николай Вуков систематизира изграждането на костници и братски могили през периода, Ивайло Дичев разсъждава върху невъзможността за героична смърт след вододелното събитие на победата, Надежда Гълъбова анализира някогашните биополитики относно затлъстяването, Тодор Христов търси в социализма корени на днешно социално изключване и т. н. Така че, не само за изкушения изследовател, но и за онези, които просто са любопитни към темата, сборникът „Смъртта при социализма“ несъмнено предлага много.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”