От пръв поглед ( кино), брой 42 (3013), 13 декември 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Серотонинов вампиризъм
Български  |  English

Серотонинов вампиризъм

 

„Само любовниците остават живи“ (Only Lovers Left Alive), 2013, Великобритания/Германия/Франция/Кипър/САЩ, сценарист и режисьор Джим Джармуш, продуценти: Райнхард Брундиг, Джеръми Томас, Картър Логан, Марко Мелиц, Джан-Пиеро Линген; оператор Йорик Ле Со, музика Джоузеф ван Висем, художник Марко Битнер Росер, костюми Бина Дейджълър. В ролите: Тилда Суинтън, Том Хидълстън, Миа Василковска, Джон Хърт, Антон Елчин и др.
Награди: Специална награда на журито от Ситджес
Показан на Киномания
 
Който е изпуснал новия филм на Джармуш, защото е „вампирски“, горко се е измамил. Три години след “Границите на контрола” (вж. „Култура“, бр. 40 от 2010), Киномания докара новото халюциногенно предизвикателство на любимия сардоник. Джармуш се подготвя за него седем години. Още преди да го снима, го определя като „крипто-вампирска любовна история“. Заглавието е взето от несниман филм на любимия му учител Никълъс Рей, а цялата история е вдъхновена от „Дневниците на Адам и Ева“ на Марк Твен.
Адам (Том Хидълстън) и Ева (Тилда Суинтън) са вампири на незнайна възраст, женени от столетия и дали си обет да не пият жива кръв, а само от болница. Черните очила и ръкавици са техни неизменни аксесоари. Важна подробност - вампирите са елитът на обществото, а зомбитата - плебс.
Адам е дългокос, меланхоличен, ъндърграунд рок-гений, сякаш излязъл от началото на 70-те. Обитава сам голяма, красива и тъмна къща в опустошения от фалита Детройт – близо до затворения автомобилен завод. Стените са отрупани с портрети: Едгар Алън По, Марк Твен, Кафка, Джон Лури... Преоблечен като лекар, Адам отскача в болница при тъмнокожия д-р Уотсън (Джефри Райт), където пуска в обращение който лекар от киното се сетите и плаща пачки за термоси качествена кръв. Животът му е писнал и, освен стари китари, си поръчва дървен куршум на Йън (Антон Елчин) – единственият му предан посетител в дома. Разговаря с любимата си по старинен телефон, докато тя е с iPhone.
Ева е неземно привлекателна блондинка в пъстрия и оживен Танжер. Облечена предимно в бежово, тя чете, размишлява, посещава кафене, където общува със себеподобния си Кристофър Марлоу (Джон Хърт), който минава за истинския автор на „Хамлет” и я снабдява с кръв (прочее, и Шекспир е обявен за зомби, при това „еснаф”)... От разговора с Адам Ева усеща, че нещо не е наред с любимия й - поръчва си билет, напълва два железни куфара с книги и отлита в Детройт.
Пристига по тъмно, разбира се, целуват се, тя вижда мухоморки и се чуди как са пораснали... Телата им често са сплетени, от време на време пийват кръв от чашки за дижестив, слушат музика от плочи, разхождат се нощем с кола из празния град, разговарят неуморно, включително и за луната ... Например, той я пита: „Започна ли войната за водата или още е за нефта?“. И започва диалог за зомбитата като за Трета световна война.
Неочаквано се пръква необузданата сестра на Ева (Миа Василковска), отиват в клуб... После кръв потича по килима. Грубиянката е прогонена, а двойката се спасява в Танжер. Там, след като, обезкръвени, едва оживяват, отиват в бар, където момиче пее чудно. Адам: „Толкова е добра, чака я голямо бъдеще“. Ева: „Затова няма да й позволят“...
В този филм е важно не какво се случва, а как. Пък и, честно казано, не се случва кой знае какво. Телата на влюбените порят медитативно пространствата, абсурдната им заедност разсича летаргията, остроумията им изстрелват смисли, мелодиите – светове... И цялата тази меланхолично-романтична динамика е положена в готически измерения на красотата. Тъмнината е ослепителна. Пори я алено. Краят застрашително приближава. Дори да си вампир не е лесно в този оглозган от мотивации свят. И е пленително, и е поетично, и е плашещо, и е пародийно.
Филмът е сниман в Детройт, Танжер и Германия. Джармуш, който не си пада много-много по различните локации за кино, споделя: „От емоционална гледна точка, това беше най-силното ми отдаване в живота“. „Само любовниците остават живи“ ще бъде показан в паралелната секция Spotlight на фестивала Сънданс.
Не разбирам хората, които нямат рецептори за този филм. Не ми беше достатъчно само едно гледане. Пускам трейлъра непрестанно. Не е същото. Зависима съм. „Само любовниците остават живи“ е моят вампирски серотонин.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”