Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 41 (3012), 06 декември 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Биг Брадър в расо
Български  |  English

Биг Брадър в расо

 
Ако имаше реални пийпълметрични данни за рейтинга на телевизиите през ноември, щяхме да видим, че скандалите в църквата изместиха всички реалити формати по гледаемост.
На 30.11. в предаването „Вяра и общество“ Горан Благоев показа снимка на може би бъдещия Варненски и Великопреславски митрополит – отец Борис, по тениска, в компанията на Сашка Васева. Епископ Борис в момента е игумен на Бачковския манастир и е един от двамата кандидати за поста на покойния митрополит Кирил. Борис е кандидатът, заради когото Светият синод касира избора си. На 22.12., точно преди Коледа, Светият синод ще избира отново между двамата кандидати, посочени от Варна. В „Тази неделя“ по bTVобстойно разгледаха „клюки в църквата“, както сами са описали разговора с един от варненските свещеници - Василий Шаган, за „тайното семейство“ на Борис, за явния му луксозен автопарк и за скандалния му начин на живот.
От друг разговор във „Вяра и общество“ още преди месеци стана ясно, че синдикалният лидер Константин Тренчев при последната си среща с Варненския митрополит Кирил е разбрал за заплахи, които митрополитът е получавал за живота си. Варненската прокуратура дори се е задействала, според Тренчев. Но телевизионните журналисти не гледат телевизия, особено пък „Вяра и общество“, и затова „Нова тв“ обяви за новина думите на Тренчев, повторени в „Здравей, България“ сега. Освен че от „Нова тв“ не гледат предавания, новинарите в БНТ също не следят какво се излъчва по тяхната телевизия. И сложиха в анкетата си за събитие на седмицата съмненията за убийство на отец Кирил. Нищо, че тия съмнения тегнат от месеци в ефира, но на специализирани предавания. Що за събитие са слуховете обаче, е по-важният въпрос.
В телевизиите се развиха няколко църковни сюжета. Първият беше касирането на избора. Той даде тласък на втория сюжет, който сякаш е писан от сценаристите на "От местопрестъплението: БПЦ". Църквата си има свои правила, свой устав, свой църковен съд. И църквата може да наказва. Явно обаче монасите изгубиха търпение и разбраха, че телевизията е по-страшният съд. Изведнъж в ефир се обрисуваха сенките на монаси, които по описание приличаха по-скоро на мутри, облечени в черно. Заплахи, поръчки за убийства, страховити смс-и, лобизъм, тоест подкупи и рекет, купуване на гласове… „Нова тв“ даде думата на отец Димитър Амбарев, на епископ Игнатий, на Тренчев, които изложиха своите съмнения, че смъртта на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил не е „битова“, а е убийство. И сочеха кой е поръчителят. От целия този телевизионен брътвеж разбрах само, че духовниците у нас се делят на две половини: едните са в компанията на чалга певици, другите - в компанията на синдикални лидери. Някак си и двете компании не ги свързвам с църквата. Всъщност, има и трети, но те не са група, а само един –Пловдивският митрополит - устремен към властта като телевизионния си раб Бареков. След оплитането на сюжетните линии, телевизиите все пак изрекоха предсказанието си, че битката за митрополитския пост е битка от по-голяма война - за нов патриарх на църквата. Появиха се протестиращи и контрапротестиращи.
Тръгна в ефир и трети сюжет. В „Господари на ефира“ през последните седмици записи на разговори в скайп разкриват на обществото що за непристойни и неморални люде са монаси в Троянския манастир. На час по лъжичка се излива информация от анонимен източник, записал разговора си с монах, който не само разказва за сексуалните подвизи в манастира. Дали това е забавно? Отдавна има нещо доста сбъркано в журналистическите представи за развлечение и за забава. Не са никак малко сайтовете, в които ще видите точно в рубриката „Развлечения“ най-напред новината Звездата от „Бързи и яростни“ загина в катастрофа, а на второ място е поставена вестта за кончината на Ваклуш Толев на 90-годишна възраст. Щом смъртта на някого е развлечение, защо голата истина за църквата да не влезе в забавните програми на телевизиите? Мартин Карбовски по ТВ7, разбира се, е насреща. И докато „Нова тв“ изобличава един монах, в предаването на Карбовски е важно да се стигне до фундаментални заключения - че „гей обществото“ има влияние в църквата, както ще каже епископ Игнатий.
И Църквата се оголи пред телевизията. И всички гледаме. Сега въпросът е какво да правим с узнаването от видяното? Да е „Биг Брадър“, да ги изгониш оттам. Може би единствената ни възможност като зрители е да се „опомним“ след видяното. Макар че няма как това да стане с воайорство през тв шпионка. Междувременно почти не се чу вестта от Народното събрание, че промениха закона за местните данъци и такси така, че всички регистрирани вероизповедания да не плащат определен вид данъци и такси. Не става видимо от телевизионния екран, но църквата има и активи, освен духовни пасиви.
Телевизиите създадоха представата, че сякаш нещо й стана на църквата изведнъж? И новинари, и шоумени се разшетаха, и откриха с погнуса, че в църквата се случва нещо по-ужасно и от ДАНС. Откриха, че новият кандидат за митрополит на мястото на отец Кирил май е църковният еквивалент на Делян Пеевски. Телевизиите не се възмущаваха от епископ Борис, докато управлява Бачковския манастир (пак изключение прави „Вяра и общество“). Но се чу възмущението от него като бъдещ митрополит. Двойният стандарт никак не помага, когато телевизията е по-голям съдник и от бога.
Всъщност, още един голям проблем тегне в тв ефира – разговорите за църквата често са спохождани от идеята, че православното християнство е официална религия. Само във „Вяра и общество“ правят разлика между официална и „традиционна“ религия, както е записано и в Конституцията. Светият синод не е силова структура, за да налага избор между протестиращи и контрапротестиращи. И затова сякаш най-логичен е изводът, направен в предаването от варненския свещеник Георги Стоименов, че времето от касирането на избора на 17 ноември до датата на новия избор е време, в което хората имат шанс да се покаят.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”