Думи срещу думи ( литература), брой 41 (3012), 06 декември 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Писателят Фройд
Български  |  English

Писателят Фройд

 
Зигмунд Фройд. „Петте случая. Дора. Фрагмент от анализата на един случай на хистерия”. Превод от немски Теодора Карамелска. КХ и Стигмати, С., 2009; „Човекът плъх. Бележки относно един случай на натраплива невроза”. Превод от немски Нина Николова и Светла Маринова. КХ и Стигмати, С., 2010; „Малкият Ханс. Анализ на фобията на едно петгодишно дете”. Превод от немски Теодора Карамелска. КХ и Стигмати, С., 2011; „Председателят Шребер. Психоаналитични бележки върху един автобиографично описан случай на параноя”. Превод от немски Анета Иванова и Владимир Теохаров. КХ и Стигмати, С., 2012; „Човекът вълк. Из историята на една инфантилна невроза”. С допълнение от Рут Мак Брънзуик. Превод от немски Светла Маринова, превод от английски Антоанета Колева. КХ и Стигмати, С., 2013.
 
 
Не твърде често, но понякога и у нас се издават стилно и смислено оформени книги. Сега обаче бих искала да представя една, наскоро завършена, поредица, която ще нарека концептуален влог в световното книгоиздаване.
В периода 1905-1918 Фройд публикува описанията на пет случая от своята психоаналитична практика; до края на XX век те ще бъдат преиздавани многократно като самостоятелни книги или най-често в един общ том от неговите събрани/избрани произведения. Издателство „Критика и хуманизъм” превръща случаите в поредица с общо оформление, което не може да бъде наречено просто интересно или красиво; то по-скоро успява да превърне в материално присъствие духа на времето, когато са били написани и са се борели за вниманието на публиката тези пет документа на психоаналитичното минало. Книгите са оформени като тетрадки (или папки) със записки, дори хартията е такава, че с времето придобива благородната пожълтялост на старо издание; към всяка книга е добавена старовремски оформена тетрадка за лични записки на читателя, а последната крие и копие от кочана с рецепти на д-р Фройд. Отвън всички издания са опаковани в целофанен плик, а вътре текстът е придружен от богат информативен апарат – бележки на автора, на преводача, на редактора. Компетентният и увлекателен послеслов на Давид Йерохам също така представлява последователно разгръщащ се – от случай в случай – разказ за началата на психоаналитичното знание; всички преводи са отлични.
„Случаите” на Фройд напълно заслужават подобно внимание. Освен изключителен документ за оформянето и развитието на психоаналитичната практика, те са лаборатория за изпитване на нови теоретични идеи, а наред с всичко това – увлекателен наратив за душевните болести и културния опит на една епоха, която ражда европейския модернизъм. Несъмнено, и Фройд трябва да бъде причислен към големите писатели на своето време; симптоматичен е фактът, че единствената награда, която получава през живота си, е за... литература. Пресилено би било твърдението, че петте случая могат да бъдат прочетени като глави на един роман, но в същото време те наистина представляват части от едно цяло, ако разберем това цяло като своеобразен bildungsroman, роман за раждането и израстването на една наука, оставила отпечатъка си върху целия XX век.
Първият случай, „Дора”, продължава идеите, развити в „Тълкуване на сънищата”; той е разказан като илюстрация на истеричните симптоми, които може да предизвика неразрешаването на Едиповия комплекс. Макар и само „фрагмент” от един анализ, пословично несполучлив в практиката на д-р Фройд, със своя сюжет из тайния еротичен живот на буржоазна Виена той ни напомня за новелите на Шницлер. Прословутата истеричка „Дора” остава като пациентката-основателка на психоаналитичния метод, а нейните болести ще дадат повод за дълъг (задочен) спор между феминизма и Фройд. Четири години след Дора на фокус попада Малкият Ханс, най-младият пациент на психоанализата в началото на века, отправна точка за бъдещата терапия на деца. Патогенния материал, осигурен от неговото лечение, авторът използва, за да проследи сексуалната етиология на една тежка фобия. Следва Der Ratten-mann, човекът с плъховете, тридесетгодишен интелигентен и забавен адвокат. Заради него Фройд си позволява да наруши правилата (които впрочем сам е измислил), канейки го на обяд. После идва един изключителен параноик, висшият съдия на Саксония Даниел Пол Шребер. Фройд го анализира косвено, през публикуваните му „Спомени”. Ако ви се стори, че по този път психоанализата може да се превърне в литературна критика, ще бъдете прави. Всъщност „Шребер” е продължение на идеите, развити от Фройд в написаното точно преди него есе върху Леонардо. (Понякога и „Леонардо” се разглежда като един от случаите; нямаше да е лошо да получим и него в поредицата, защото двата текста се допълват взаимно като методология за изследване на изкуството.) Остава да се добави само Човека с вълците, някогашния руски аристократ Панкеев, който ще надживее своите лекари и ще напише мемоари за „случая Фройд”.
„Петте случая” са прекрасно четиво, независимо как ще ги възприемем – като медицина, като литература или като история на културата. Освен всичко друго те попадат плътно в контекста на възродения през последните десетилетия интерес към „малките истории”, към съдбата на един конкретен човек. Що се отнася до българския читател, „случаите” имат и друго предимство. Насред хаоса, в който живеем, показват, че лудостта може да бъде надживяна и превърната в литература.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”