Български  |  English

САЩ, Русия и Китай заедно?

 
Тези дни американските медии публикуваха писмо на Збигнев Бжежински и Брент Скоукрофт до водача на демократическото мнозинство в Сената Гари Рид. В него тези две светила на американската външна политика убеждават сенатора да положи максимум усилия за постигане на споразумение с Иран, което „да послужи за укрепването на националната сигурност на САЩ, Израел и другите партньори в региона”. Авторите предупреждават, че ако САЩ пропуснат тази историческа възможност, те рискуват да претърпят неуспех в неразпространението на ядрено оръжие в региона, да загубят поддръжката на съюзници и приятели, като в същото време вероятността от война значително се увеличава.
Този документ беше огласен в навечерието на втория рунд на преговорите в Женева между „шесторката” (САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция, Германия) и Иран по въпроса за бъдещето на иранската ядрена програма, които завършиха с подписването на историческо споразумение.
Преди тези преговори Израел засили значително натиска върху държавите от „шесторката”. В Москва на кратко посещение пристигна израелският премиер Бенямин Нетаняху, който се опита да убеди Владимир Путин поне малко да втвърди позицията на Русия в преговорите с Иран. Обаче даже в Йерусалим не възлагаха особени надежди на тази визита.
Израелските реакции на подписаното в Женева споразумение бяха крайно нервни. Нетаняху го нарече „историческа грешка”, а министърът на външните работи Авигдор Либерман заяви, че то е „победа за иранската дипломация”. Въпреки че по условията на споразумението Иран се задължава да премахне запасите си от обогатен уран, израелските експерти плашат, че ако бъдат премахнати санкциите, Техеран само след месец ще има ядрено оръжие. Колкото и да е парадоксално, именно успехът на западната дипломация в Женева прави много по-реална опасността от война в Близкия Изток.
Нетаняху неведнъж е говорил, че Израел е готов да нанесе ядрен удар по Иран, без да си осигури поддръжката на САЩ. Постепенно всички свикнаха с тези заплахи и престанаха да им обръщат внимание. Напразно – защото именно сега израелският премиер се чувства излъган от най-близките си съюзници – на първо място от САЩ.
„Лошият договор с Иран води към война”, смята Нетаняху.
Обаче „лошият договор” е подписан. Залозите растат като в покера. Решава се не само съдбата на самия Иран – води се борба за бъдещето на целия регион.
Наскоро британският Sunday Times публикува сензационна новина: Израел и Саудитска Арабия тайно работели заедно по планирането на атака против Иран. Рияд се бил съгласил да позволи на Йерусалим да използва въздушното му пространство. Въпреки че официален Рияд веднага опроверга тази информация, ясно е, че няма дим без огън. За саудитците добрите отношения между Вашингтон и Техеран са като нож в сърцето и за да не допуснат подобно развитие на събитията, те са готови на всичко, дори на съюз с Израел. Тоест, призракът на нова война се материализира все повече.
При това положение санкциите или въпросът за степента на обогатяване на иранския уран минават на втори план. На първи е проблемът за недопускането на ново кръвопролитие в района, и без това изтерзан от безкрайни конфликти.
Примерът с Либия, която през 2003 г. прекрати програмата си за създаване на оръжия за масово поразяване, показа каква би могла да бъде съдбата на страна, доверила се на международната общност. Разбира се, в Техеран отчитат грешките на покойния Кадафи и предпочитат да не ги повтарят.
За да бъде осигурена стабилността на мирния процес в Близкия Изток, необходимо е да се търсят нови пътища и да се използват нови механизми. Такъв механизъм биха могли да станат гаранциите за безопасност, които да имат юридическа сила и да могат да предпазят държавите, вървящи по пътя към разоръжаване, от възможна агресия от страна на по-силни и враждебно настроени държави.
Тази есен САЩ и Русия вече показаха пример за ефективно сътрудничество. Предложението на Москва за поставянето на сирийските химически арсенали под международен контрол предотврати военната намеса на Запада и позволи в Сирия да бъде избегнат либийският сценарий. Това сътрудничество може да бъде продължено и разширено.
Можем да си представим, че тримата „тежка категория” от „шесторката” – САЩ, Русия и Китай – биха могли да станат гаранти за безопасността на Иран в случай, че той изпълни споразумението от Женева. И с целия си авторитет – както политически, така и военен – тези страни да застанат в защита на Ислямската република от възможна външна агресия. Разбира се, същите гаранции трябва да бъдат дадени и на Израел.
Очевидно е, че подобна инициатива ще бъде посрещната на нож от ястребите в израелското правителство. Тя неизбежно ще срещне ожесточено съпротивление от произраелското лоби в САЩ и ще предизвика остра критика от онази част от Конгреса, която смята новия близкоизточен курс на Обама за стратегическа грешка.
Обаче подобно предложение вероятно ще намери и влиятелни поддръжници. Например, същите тези Скоукрофт и Бжежински, които сега се опитват да убедят вашингтонския истаблишмънт в нуждата от споразумение с Иран. Не е лесно да си представим, че такъв виден русофоб като Збигнев Бжежински лесно ще се съгласи на съюз с Русия, за да гарантира сделката с Техеран. Но залозите в тази игра вече са много високи и прекалено очевидно е желанието на администрацията на Обама да нормализира отношенията с Техеран, дори и с цената на известно охлаждане на отношенията с Израел. В този си стремеж президентът на САЩ се опира на разработките на влиятелни мозъчни центрове, свързани с финансовата империя на Рокфелеровци. Например, почетният председател на Съвета по международни отношения Лесли Гелб твърди, че споразумението с Иран може да стане „близкоизточният еквивалент на края на Студената война със СССР и може да понижи, при това рязко, заплахата за мира в региона и вероятността от създаване на иранска ядрена бомба, както и да открие път за решаването на опасните конфликти в Сирия, Ирак и Афганистан.
Сигурен съм, че и в самия Израел има сили, заинтересувани от разплитането на иранско-израелския възел. Реалистите в Йерусалим не може да не разбират, че въпреки превъзходството на израелската военна машина, размерите и ресурсите на Иран няма да позволят победа при един блицкриг. А при един продължителен конфликт Иран може не само да устои, но и да нанесе на Израел такива щети, че всички бъдещи поколения израилтяни да прокълнат ястребите, вкарали тяхната държава в съдбоносно противоборство.
Инициативата за мирни гаранции за Иран и Израел може да получи одобрението на израелският политик Шимон Перес. Той е уважаван от световната общност (освен всичко друго и за убедеността му, че Израел трябва да играе миротворческа роля в Близкия Изток) и, за разлика от Нетаняху, прекрасно се разбира с президента на САЩ Барак Обама.
Разбира се, едни съвместни действия на САЩ, Русия и Китай за даване на гаранции за безопасност на Иран и Израел ще означават оттегляне от блоковия подход и от политиката на двойни стандарти, при които неконвенционалното поведение на дадена страна бива благословено от могъщите й покровители. Но най-важното е, че подобен съюз, колкото и странен и необичаен да изглежда на пръв поглед, ще може да послужи за основа на нова архитектура на глобалната безопасност – не само в Близкия Изток, но и в целия свят.
 
Izvestia.ru, 25 ноември 2013
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”