Косъмче от четка (изкуство), брой 39 (3010), 22 ноември 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Цялото – обект, частите – пространства
Български  |  English

Цялото – обект, частите – пространства

 

Леда Старчева, изложба скулптура и рисунки, Галерия-книжарница "София Прес", 11 – 26 ноември 2013. Александър Вълчев, Обекти и пространства, САМСИ, 8-17 ноември 2013.
 
Второто, експериментално издание на международната инициатива „Месец на фотографията” включва няколко интересни по отношение на фотография изложби. Експерименталният характер на проявата позволява програмирането й да използва фотографията често като повод или отправна точка или дори гранична полоса, позиция, от която се преодолява инерцията и самоцелността в този така популярен и демократичен жанр. Такъв е случаят с Обекти и пространства I, която поставя така централната тема за фотографията „преобразуване на действителността” в много красива серия, сведени до геометрична абстракция изображения. Александър Вълчев, скулптор по образование и изследовател по „творческо кредо”, използва медията на фотографията и спекулативния ресурс на фотографската реалност като развива етюд на тема „Звезди”. Серията включва над дузина изящни в симетрия, пропорция, тон и фактура съблазнителни образи на „звезди”, пресъздадени от заснети отдолу или отгоре полилеи. Чрез фотографията, обектите променят своята утилитарна баналност и разкриват същност, изпълнена или поне асоциирана свободно с вътрешна потребност за човека. Наскоро в Белград, в изложбената зала на Октобарския салон, наум отбелязах, че най-добре „стоят” огромния кристален полилей в бившия универсален магазин, използван за изложбен павилион, и неработещите ескалатори (изложбата беше с донякъде феминистична тематика). С непринуден скулпторски жест, Александър Вълчев е поставил по един фото-постамент на домашните „звезди” и ги е подредил в съзвездие, което вълнува и въздейства с яснотата на откровението си. Досадната тема-метод на фотографията е изведена до физико-философска аксиома, която може веднага да се свърже с: взаимодействието и отношението между субект и обект, относителността във вселенския модел, космически и космични състояния, активизации и парадокси. Всички те, не по-далеч от изпод собствената домашна звезда.
Разбира се, всичко това се отнася напълно и до актуалната ситуация в страната, която също е повлияна от перманентно фото третиране и макар да не може да се окаже в състояние на дефицит на автентичност, може да се окаже все по-отклонена във фото-пространството, в модалност на визуална образност с буфо потенциал.
В аргументация или илюстрация на горното предлагам изложбата на Леда Старчева в галерия София прес. „В последно време - пише авторката за своята изложба - поради спецификата на работата с метала, която включва сглобяването на отделни детайли, а паралелно с това, заради засилващото се в мен усещане за фрагментираност на битието, започнаха да ме занимават теми, като „части от цялото“, „цяло – от части“, както и темата „нарушения на целостта“. Действително, тук частта може да бъде и самостойно цяло, както споделя авторката, но отговорите, които намираме в изложбата й носят горчивия привкус на отломката, остатъка, разпиляното. Освобождаването на формите от референция и превръщането им в изследвания на цялото и неговите части има по-скоро ефект на отрицание, на несвеждането на една част до друга, невъзможност фрагментите да се съберат отново като разпилян на вятъра бронз. С поетичен синтаксис в централната или емоционално най-активна работа „Вятър и бронз”, Леда Старчева поставя изложбата като обща композиция в минало време, в модалност на прекарано през човешкия опит разпадане на света. Макар и основните елементи да присъстват, те са композиционно изолирани; абстрактните форми в пастел и молив са разположени в големи празни листа; пластиките са изолирани, обособени. Естетически въздействат само отделните части и конкретни връзки между тях, но хармонията на цялото нарочно е синкопирана и отчуждена. Търсенето на цялостна картина и някаква устойчива яснота не е вътрешен проблем в изкуството, но само в него този процес носи белезите на емоционалното начало на жеста, на креативната сила, мобилизирана в съвсем рационални питания. Леда Старчева полага усилия с работата си да изследва като възстановява нарушената цялост и добавя: [] цялото да бъде конструирано от различими части с различна степен на съответствия и несъответствия. Играта с вариациите на тези съответствия и несъответствия води до резултати с различно въздействие [].
 
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”