От пръв поглед ( кино), брой 39 (3010), 22 ноември 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Внушително търпение
Български  |  English

Внушително търпение

 
„Миналото” („Le passé”), 2013, Франция/Иран/Италия, 130 минути, режисьор – Асгар Фархади, продуценти: Александър Мале-Гай, Алекса Риверо; сценарий: Асгар Фархади и Масумех Лахиджи; оператор Махмуд Калари, музика: Евгений Галперин, Юли Галперин; в ролите: Беренис Бежо, Тахар Рахим, Али Мозафа, Полин Бюрле и др.
Награди: за женска роля на Беренис Бежо от Кан, за сценарий от Дърбан.
Ще бъде показан на Киномания на 23, 26 и 27 ноември.
 
Убедена съм, че страстните киномани няма да пропуснат този филм. И не само, защото е първият на Асгар Фархади, сниман извън страната му, или защото е иранското предложение за „Оскар”. Подобно на „За Ели” (вж. „Култура, бр. 30 от 2011) и „Раздяла” (вж. бр. 18 от 2012), този автор с внушително търпение разравя връзки и зависимости, за да извади потресни мотивации. Човекът в наглед безизходна ситуация – родител, влюбен, дете – е основното занимание на Фархади, все по-заплашително дефицитно в комерсиалното кино.
Красивата Мари (Беренис Бежо) посреща на парижко летище брадатия Амад (Али Мозафа). От неми жестове преминават към откъслечни фрази във взета назаем кола. Изглеждат притеснени. Разбираме, че той идва от Техеран след 4-годишна раздяла да оправят подробностите с развода, а тя не му запазила хотел, тъй като предния път не дошъл. Говорят за дъщерите й, а когато стигат къщата в предградието, Амад е изненадан, че малката си играе с момченце. Оказва се синът на мъжа, от когото Мари е бременна и за когото възнамерява да се омъжи, но той има съпруга в кома след опит за самоубийство. Самир (Тахар Рахим) е също иранец, но по-млад и е съдържател на химическо чистене. Мари се оказва аптекарка. Споделя с Амад, че голямата й дъщеря Луси (Полин Бюрле), чийто баща живее в Брюксел, се държи враждебно към Самир и го моли да говори с нея. На свой ред, самата е недолюбвана от синчето му. Ситуацията постепенно ескалира – скандали, трошене на сервиз, раздяла... След поредното си бягство Луси прави шоково признание във връзка с опита за самоубийство на съпругата. Следва още по-стъписващ обрат. Глупостта е вероломна.
В известен смисъл, „Миналото” е като по-депресивно продължение на „Раздяла”. И в двата филма нечие заболяване се оказва епицентър на конфликт. Но, ако там иранският старец е физически неизменна част от обстоятелствата, тук младата французойка в кома (Александра Клебанска) се появява едва на края.
Подобно на другите филми на Фархади, «Миналото» е душевно тревожен, изтъкан от морно напрежение, засилвано чрез психологическото разгръщане на персонажите. Само че тук те са показани в контекста на, общо взето, либералното френско общество, където иранците не са имигранти на прицел, а част от него. Друг е въпросът, че приятел-сънародник-съдържател на бистро подхвърля на Амад: «Все пак, трябва да избереш къде да си», а при Самир работи нелегална арабка...
Както и в предишните филми, музиката е оскъдна, а отделните топоси са свързани с преживявания или бит на героите. В градирането на екстремността няма и помен от туристически-културно-омайния Париж, какъвто ни го показва Уди Алън в «Полунощ в Париж», например. Всичко е делнично, скромно, настоятелно живо и почти документално, подобно на «Раздяла», пък и операторът е същият... И, както в «За Ели», миналото изригва от неочаквани посоки. Но не като узнаване след фатален край, а като фатална корозия. Актьорите са изключително точни и темпераментни. Тахар Рахим е доста възмъжал след „Пророк” на Жак Одиар, Беренис Бежо – по-вълнуваща от „Артистът” на Мишел Азанависиюс, а иранецът Али Музафа, който е и режисьор на два филма, стопля с разсеяна сърдечност.
Миналото ни дебне. Изцеждащ филм. Незабравим.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”