Български  |  English

С безплатен билет в едно дълго пътуване

 

В началото на август в пространството на автогарата на Стара Загора се откри българо-полски проект, озаглавен Безплатен билет. През последните години все повече алтернативни пространства се включват в процеса на търсене на близък контакт с публиката и тази изложба е доказателство за това.
Проектът на кураторите на изложбата Искра Иванова, Йоанна Тиеле и Атанас Тотляков представя творби (дигитален печат и инсталации) на млади и изявени български и полски художници.
Произведението Билет??? на Атанас Тотляков е композиция, създадена на колажен принцип и впоследствие принтирана дигитално. Случайно намерен забравен билет от минало пътуване стои в основата на творбата. Авторът напряга паметта си, за да си спомни за къде е пътувал, с каква цел. Затруднението идва от изминалото време, от механичните повреди, от мастиленото петно, които са заличили наименованието на крайната спирка. Тук акцентът е поставен върху способностите на човешката памет при толкова загуби да възстанови отминали събития.
Илиян Лалев участва в изложбата с две произведения. Канализиране на енергията е принтирана върху винил фотография на воден праг, поставена над реален улук на терасата на автогарата. По този начин водата се излива навън към земната повърхност като символ на необуздана енергия, сила, мощ, докато отвеждането й по „каналния ред” е метафора на случващото се, по-скоро на неслучващото се – на несбъднатите мечти и пропиляната енергия в нескончаемия ни „преход”.
В този смисъл трябва да се разбира и фотографията на легендарния писоар, наречен „Фонтан” на Марсел Дюшан, станал отдавна експонат в престижни галерии. Лалев го връща обратно в контекста на истинското му предназначение – в обществената тоалетна на гарата. Това трябва да направят и всички зрители, връщайки се към собствения си „контекст”, към нормалността.
В творбата на Трифон Калфов Няма пътници в космическия кораб „Земя” никой не е обикновен пасажер, всеки е член на екипажа – едно абсурдно положение. Иронията става ясна от измислената от автора несъществуваща азбука, основана на жестомимични знаци. Това е една илюзия, че сами управляваме живота си, докато повечето от нас са пасивни до края на живота си – истината е, че самолетът е пълен с объркани пътници, които не умеят да общуват помежду си.
Сложно е изпълнила задачата си и Искра Иванова. Тя се интересува от процеса check-in, който предхожда пътуването на летищата, но в нейния случай пътникът е „яйце”. То също е получило бордната си карта с код, на който са обозначени данни от клетъчно ниво, до страната, от която тръгва. Не е известно дали те ще позволят пътуването да се състои, отговорът е в данните на кода.
При полските участници проблемът да пътуват или не е отпаднал, но съществува друг – с какъв багаж да тръгнат. Това занимава Доминика Вайберг, а след нея и летищните власти, които бдят да няма нещо, което надхвърля ограниченията. Експонираната творба представлява дигитално изображение на съдържанието на багажа, което носи информация за самата нея, за личните й нагласи, знания, интереси. Според авторката, именно тази информация може да се окаже прекомерна тежест, да се счита за свръхбагаж и да подлежи на санкциониране. Тя е озаглавила творбата си Свръхбагаж. Винаги и навсякъде има ограничения, но от това не следва, че трябва да се откажем от пътуването заради всякакъв натиск, който може и да не е репресивен, но е ограничителен.
Един принтиран транспарант с надпис Explore („Опознай”) на Юстина Якубовска трудно може да бъде сбъркан с реклами, каквито има на всяка гара. Надписът е на три езика: английски, полски, български, но би могъл да бъде на всички съществуващи езици, защото е призив хората да бъдат проницателни, защото им предстои пътуване към самите себе си, най-дългият и труден път. „Оглеждането” е в самите тях - отвъд клишетата и стандартите, задавани от всекидневието, манипулирано от митове и илюзии.
Така стигаме до Карта на спомените на Йоанна Тиеле. Тук също акцентът е поставен върху пътуването, при което всеки е непрекъснато стимулиран от визуални и емоционални изживявания. Натрупани в паметта, те започват да се преобразяват – едни се размиват, други частично изчезват, а трети, обратно - стават по-ярки. По този начин в съзнанието ни се оформя карта/схема на спомените, която определя значимостта на запаметените фрагменти. Това е съдържанието на нашия мисловен и емоционален живот и отчасти дава отговор на въпроса как всеки да разбира света и какво да цени в себе си. Изборът, който прави съзнанието, запазвайки едно и отхвърляйки друго, е маркер, който подсказва с какво да се живее.
В изложбата участват още Красимир Карабаджаков, Артур Хжановски, Доминика Вайберг, Алиця Ринкиевич, Мацией Зданович, Катажина Майснер, Елинор Вусер.
Прави впечатление, че има известна близост в интерпретацията на поставената тема при полските автори; същото се забелязва и при българските им колеги, но в различна посока. При поляците пътуването се превръща в огледало на индивидуалните преживявания, представяйки ги символично. Това е оттегляне в частната сфера след бурното обществено обновление. Подобно обновление у нас по много причини не се осъществи; българските художници смятат, че ние все още само оцеляваме и не остава време за проумяване на самите себе си и на света. Затова са и многото питания, съжалението за изгубените възможности, ирониите, нахлули в творбите им...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”