Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 35 (3006), 25 октомври 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Телевизионните лаици
Български  |  English

Телевизионните лаици

 

След 22 часа по ТВ+ актьор с непостигната слава разказва надълго и нашироко вицове, адаптирани към действителността. Следва автодиалог, иначе казано - монолог. Човек в агресивна поза задава въпроси на събеседниците си, но режисьорът изобщо не ги показва, защото водещият дори не прави пауза и вече е казал, че първи ще отговори. Човекът с позата е Янаки Ганчев, а предаването - „Клепалото на промяната“. Янаки Ганчев съвместява ролите си на гражданин, настоящ тв водещ, лидер на движение "Орлов мост" и лидер на протести от февруари. Засега няма тв водещи, които да са водили летните протести. Когато гостите са съидейници на Ганчев, все пак имат пикантна роля – да попържат с автентична псувня или пък да повторят с наслада хващаща вниманието на зрителите фраза.
Същата роля е отредена на съвестните граждани, отзовали се в студиото на предаването „Граждански контрол“ по News7. Там водещият е в поза на позакъснял с бунта отличник. Зрителите на БНТ може би си спомнят Ангел Славчев от предаването „Големият избор“, организирано от тогавашния председател на представителството на Европейската комисия у нас Зинаида Златанова. Никой не подозираше, че тя само след година ще е вицепремиер, а Славчев – първо лидер на протест срещу ГЕРБ, а за награда - водещ под опеката на друг случаен журналист - Николай Бареков.
През зимата политологът Румяна Коларова попита лидерите на протеста дали ще се съгласят да станат политици и с възхищение прие отказа им да са следващите депутати в Народното събрание. Те наистина не влязоха в политиката, но нахлуха в ефира като тв конферансиета, обявявайки следваща рубрика или следващо видео.
Опитът маргинални политически фигури поне да удвоят рейтинга си на следващите избори чрез гневни думи от екрана е познат у нас. Когато телевизия СКАТ представя програмата си пред СЕМ преди около 13 години, никой не подозира, че тя ще бъде използвана от Волен Сидеров за създаване на партия. Всички се вторачват в искрящата й музикална белота - собственикът обещава да запази ефира си чист от чалга, за разлика от всички други „кабеларки“. Кой да предположи тогава, че има нещо по-тревожно и опасно от чалгата… Сега Янаки Ганчев и Ангел Славчев, граждани-протестолидери, се опитват да правят политика чрез незнанието си за журналистиката.
Но тяхната поява може да бъде разчетена и като симптом за проблеми в професионалната журналистика. Подобно на Бареков, и тези двама телевизионери разчитат на силата на „Аз“-говоренето си. Техният „аз" е единственият, но неоспорим аргумент в обръщенията им към зрителите. Може би в това има нещо комично, но по-важното е да бъде разчетено като сигнал, който да подскаже на професионалните журналисти, че клетвата в „обективната“, „безпристрастната“ и „неутралната“ в казването на „истина“ журналистика е лъжа. Репортажът винаги е субективен, защото го правят субекти. Новините са избор от случилото се през деня, което ще се превърне в събитие, защото някойго е избрал и разказал. Монтажът няма как да бъде обективен, но има правила в рязането и сглобяването на разказ от парчета действителност. Журналистите в телевизията отделят толкова много време да прикрият субективността си, да измислят „реалистичността“ на репортажа си, че накрая не успяват да свършат журналистическата си работа – да потърсят независими източници, да проверят информацията си, да не копират съобщения на ПР-отдели и рекламни текстове. Кому е нужно да се правят толкова усилия в доказване на „безпристрастност“ и „обективност“?
Предаванията на телевизионните лаици, които утре ще ни управляват, са проява на един от основните проблеми на тв новините – необяснимата еднаквост. Как така, при толкова много микрофони, насочени срещу един и същ политик, при толкова много камери, хукващи след него, всички репортери виждат едно и също, всички оператори даже снимат от един и същ ракурс и репортажите от събитието са като по калъп. Как така гледните точки винаги са най-много две и те се въртят по всички телевизии с гласовете и лицата на едни и същи интервюирани. Дори дължината на синхроните с тях е еднаква. На този новинарски фон фигури, като Сидеров, Славчев и Ганчев, имат шанс да изпъкнат. За съжаление, имат немалък шанс и да превърнат зрителите си в избиратели. „Новите“ водещи са резултат от още един пропуск в професионалната журналистика – телевизията натика проблемите на хората в рубрики като „частен случай“, докато остави политиците да заемат централните емисии. Сега зрителите звънят на телевизиите да решат проблемите им, вместо да се оплачат първо до институции и фирми. По ТВ+ и News7 гледаме голямото телевизионно оплакване, което трябва да изравни телевизията с улицата.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”