Български  |  English

Речник на книжовния български език на народна основа от XVII век

(върху текст на Тихонравовия дамаскин)

 
Издателство „Валентин Траянов”
Цена 40 лв
 
Какъв е бил българският език
през ХVІІ век?[1]
 
Едва ли са много онези, които са си задавали този въпрос.
Какво знае българинът за езика си?
Вероятно знае за Кирил и Методий, за техните ученици, после идва ред на цар Симеон, на Златния век, Преслав и кирилицата (това, последното, може и да не го знае). След това има дълго време, за което не знае нищо, и отведнъж се появява Патриарх Евтимий Търновски. И отново нищо. И така до Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.
Разбира се, това, което всеки знае, е, че сегашният български език (говорим и писмен) има проблем – като проблем се схващат чуждите думи, обедняването на езика, профанизацията му, да не говорим за любимата тема, обсъждана изключително около 24 май, за езика на политиците и на медиите. Това, което не се споменава - защото от бедния български език се прехвърля топката към културата и образованието на българите - е, че проблем има не езикът, а неговите носители. Част от него е незнанието на ключови моменти от развитието на нашия език, а в това развитие има моменти на възход и на застой, на ярки фигури на книжовници, които правят крачка напред, и моменти на възпроизвеждане на сътворено по-рано. Всичко това заслужава да бъде познавано, а любознателните вероятно с изненада ще разберат, че „мрачното Българско средновековие“ има своите моменти на подем и то не само в далечните ІХ–Х и ХІV век.
Един от тези ключови моменти е ХVІІ в. След дълги векове, през които книжовният език все повече се отдалечава от говоримия, а специалистите откриват промените в езика в случайните грешки, които писачите допускат в преписването на старите образци, в българската книжнина се появяват дамаскините. Всичко започва с превода на една печатна книга, сборника „Съкровище“ на новогръцкия книжовник Дамаскин Студит, отпечатана в средата на ХVІ в. във Венеция. Сам по себе си, този факт е нещо обичайно за българската литература, но новогръцкото съчинение е написано на съвременен за този период гръцки език. Осъзнали важността на тази промяна, българските книжовници въвеждат в направените преводи нов тип книжовен език. За първи път след ІХ–Х в., след епохата на св. Кирил и Методий и техните ученици и последователи, в историята на българския език в книжовна употреба влиза говоримият език – говоримият език от ХVІІ в. Това е съзнателен и революционен по същността си акт, а това, че промяната се прави без процесът да се ръководи от книжовен център или от ярко изявена водеща фигура, не спира да учудва изследователите. Стотици ръкописи са свидетелство за удивителното съгласие на десетки български книжовници, които пишат така, както говорят, и дават своя принос в създаването на един културен феномен – книжовен български език на народна основа. Малко по-късно историята на езика ни ще поеме по друг път и ХVІІІ и ХІХ в. ще потърсят опората на авторитета на черковнославянския език. Така първите български възрожденци, които са и последните дамаскинари, ще се отдалечат от говоримия език и „История славеноболгарская“ на Паисий и наследството на Софроний ще се окажат на практика с по-архаичен език от дамаскините, а книжовните школи от ХІХ в. ще търсят тепърва решения на отдавна преодолени в дамаскините въпроси.
Съществуването на ръкописи на новобългарски език, наречени от самите им писачи „дамаскини“, става известно на съвременната наука преди близо 170 г., но за първи път в ръцете на специалистите по история на българския език, на българската култура, на любителите на българската старина словното богатство на дамаскинската книжнина е събрано в речник. Трудът е дело на колектив от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” към Българската академия на науките и на Института по славянознание на Руската академия на науките. Представянето на лексикалния материал във вид на речник е далеч по-достъпно за широк кръг читатели от тясно специализираните научни изследвания. Подробно тълкуване и разработка са получили внушителната бройка от повече от 6000 думи.
Отгърнете го и ще намерите прелюбопитни неща! Пространните примери от речниковите статии ще ви потопят в света на ХVІІ в. – не само на тези, които са можели да прочетат текстовете, а и на миряните, които са слушали проповедите в храма. С учудване ще видите, че ще разберете повече, отколкото очаквате. Ще намерите много думи, които използваме и днес, ще ви изненадат, а може и да ви развеселят някои груби вулгаризми, ще добиете представа и за навлезлите в употреба чужди, изключително турски думи. Неизменно за ръка ще ви водят обширните обяснения на авторите, а вие ще научите повече за собствения си език.
Защото може би малцина подозират, че никой не може да каже, че владее собствения си език! Има толкова много, което не знаем! А Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ в. (върху текст от Тихонравовия дамаскин) може да помогне да научим повече!
Елка Мирчева
 


[1] Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ в. (върху текст от Тихонравовия дамаскин). Издателство „Валентин Траянов“. София, 2012, 1143 с. Редакционна колегия: Евгения Дьомина (главен редактор и ръководител на проекта), Ваня Мичева, Солвейг Сеизова. Автори: Роланда Блажева, Евгения Дьомина, Галина Клепикова, Емилия Кочева, Розали Лилова, Августа Манолева, Ваня Мичева, Аделина Петкова, Солвейг Сеизова, Марияна Цибранска-Костова, Благой Шаламанов.
 

 



  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”