Честито! , брой 29 (2735), 13 септември 2013" /> Култура :: Юбилеи :: Борис Карадимчев на 80
Български  |  English

Борис Карадимчев на 80

 
Тръгнах си от юбилейния концерт на Борис Карадимчев, запленена (за кой ли път) от очарованието на песните му, заредена с оптимизма му, чийто външен израз бе неизменната усмивка, с която Маестрото приемаше аплодисментите на публиката в уютната зала на театър „Сълза и смях“. Вървя по същата улица „Раковски“, която композиторът възпя преди четири десетилетия и в съзнанието ми нахлуват хитови рефрени, спомени от вече несъществуващи фестивали, разхвърляни мисли, които ме връщат назад в годините, когато „рокендролът беше млад“... И си давам сметка, че Борето (както с любов го наричат всички ) не се е променил кой знае колко. Същото младежко излъчване, приветливост, непринуденост в поведението и онази привидна лекота в общуването, зад която обикновено „се крият“ хората, които са достатъчно мъдри, а и вътрешно убедени в собственото си можене. Друг е въпросът, че поради тази ненатрапчивост и деликатност, творци като него често остават недооценени у нас. В подобни случаи се сещаме за световни автори на поп музика, които с един-единствен хит са си осигурили слава и... пари. Вече чувам реплики, които ми напомнят, че страната ни е малка, музикалният пазар – също. Но годините минават, а песните на Борис Карадимчев остават. Защото негови са не само „Бяла тишина“ и „Хора и улици“, а и „Зеленоокото момиче“, „Песен за двете точки“, „Робинзон Крузо“, „Проксима“, „Оставаме“, „Ако не беше ти“... Мисля си какъв ли щеше да е обликът на култовата група „Тангра“, ако не бяха „Циркът“, „Нашият град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“. Или ако не беше написал онази драматична, разгърната, композирана специално за Богдана Карадочева песен „Сняг“, благодарение и на която тя получи първия за България „Златен Орфей“ в Международния конкурс за изпълнители през 1969. Година преди това, пак с негова композиция, френската певица Женифер спечели статуетката. Тогава умело вплетеният в „Danstonjardin“ („В твоята градина“) неравноделен размер накара французойката да рипне в ритъма на нашенското дайчово така, че нито жури, нито публика можаха да останат равнодушни... Впрочем, и други творби на Карадимчев с фолк привкус се радват на популярност: „Зарезан“ (изпълнена от „Сребърните гривни“), „Богдана“ (с посвещение и в изпълнение на Богдана Карадочева), „Бучимиш“, „Пеликан“. Подобни интонационни и метрични подходи са често срещани в родната естрада, особено през 50-те и 60- те години. Но бароковите пасажи си остават май „запазена марка“, предпочитан прийом само за Борето Карадимчев. (Да припомним, че оригиналната версия на „Бяла тишина“ е със струнен квартет.) Не знам дали са реминисценция от академичното, продължило цели 11 години образование или намигване към любими композитори от тази епоха. В съчетание с изисканата, изчистена мелодия изградиха, оформиха стилистиката на голяма част от хитовете му. Превърнаха ги в химни. И съвсем не е случайно, че в началото на 90-те с неговия композиторски подпис (и почерк!) са едни от най-ярките песни на прехода, музикални символи на надеждата, като „Времето е наше“ и „Промяна, друго няма“. А какво друго, освен звучно отекващи послания за вяра в доброто и стремеж към един по-съвършен свят са „Да бъдем различни“, „Алилуя“, „Отново е Коледа“, „Великден и пролет“, „Надеждата продължава“ – всички те в репертоара на „Пим пам“. Любимото творение на Борис Карадимчев с днешна дата е не просто вокална формация, а и школа, в която вече няколко поколения се учат на любов към изкуството.
Освен че притежава разностранен и щедър музикален талант, Борис Карадимчев владее изкуството на подадената ръка. И като автор, подкрепил първите бийт-групи у нас през 60-те (“Щурците“, „Сребърните гривни“), и като съавтор (десетки са прекрасните песни в тандем с Александър Петров), и като част от екипа – в ролята на филмов композитор – на 40 игрални и над 120 анимационни филма. И съвсем естествено е подобно професионално поведение да предизвиква у хората – колеги, приятели, почитатели – същата ответна реакция.
Първата си песен – „Аз оставам при морето“, Борис Карадимчев записва с Естрадно-симфоничния оркестър на Българското национално радио под диригентството на Милчо Левиев през 1962-ра. 51 години по-късно именно Биг Бендът на БНР„подаде ръка“ на Борето и, воден от Антони Дончев, бе основен участник в концерта, отбелязал 80-годишнината му. Концерт, който със сигурност го е направил щастлив. Защото най-голямото богатство за твореца са аплодисментите на публиката и обичта на изпълнителите. И Борето Карадимчев ги получи.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”