Български  |  English

Германия - избори 2013

 

Има една древна индийска притча за това как един мъдрец завел петима слепци при един слон и ги помолил да го опишат само като го докосват. Първият хванал крака, вторият – хобота, третият – опашката, четвъртият – ухото, а петият опипал корема. След това първият казал, че слонът е дебел като ствол на дърво, вторият - че е гъвкав като змия; третият – че е тънък и дълъг като въже; четвъртият – че е широк и тънък, правещ вятър; а петият - че е като голяма бъчва.
До изборите за Бундестаг в Германия има по-малко от два месеца и всяка една от петте парламентарно представени партии „разказва” и „вижда” като петимата слепци своята притча за изборите през есента. Какви са те?
 
Опозиция и избори
Християндемократическият съюз (ХДС) срещу Германската социалдемократическа партия (ГСДП), Щайнбрюк срещу Меркел – две различни фигури с различна политическа реторика и комуникация, както и със собствен подход към предизборната кампания. Щайнбрюк е този, който залага на политическото съдържание по време на предизборния дебат, като акцентира върху конкретни мерки и политики в социалната и финансовата сфера. В предизборната програма на ГСДП основни акценти са: по-строго регулиране на финансовите пазари, законово установено минимално заплащане и увеличение на данъците за по-богатите, чрез което ще се осигурят средства за социалната сфера. Най-важният въпрос обаче е, доколко успешно Щайнбрюк ще може да представи предизборната програма след скандалите за многобройните му хонорари, получени за изнасяне на речи и установяване на контакти с високопоставени индустриалци и банкери. От друга страна, предизборната програма на социалдемократите дава поле за критика, защото увеличението на данъците за по-богатите ще засегне и средната класа. Но въпреки това, твърденията, че ГСДП правят ляв завой, не трябва да се приемат напълно еднозначно – все пак, с все по-приближаващите се избори, управляващата коалиция на християндемократическия и християнсоциалния съюз с либералите промени мнението си по редица въпроси (еднополови бракове, минимално заплащане, атомна енергетика) и се опита да напасне реториката си към предизборния модус. По тази причина на ГСДП не им остава кой знае какво поле за маневри, тъй като политическият вакуум в центъра е запълнен от консервативно-либералната коалиция. Ето защо, за социалдемократите една стъпка по-вляво може да се отчете като успешна.
 
Германският епос
От своя страна, Меркел залага на ролята си на кризисен мениджър и всячески се опитва да я изтъкне пред избирателите. Именно тази нейна роля на най-силната фигура в Европа й носи подкрепа. Нещо повече – от двамата кандидати Меркел се ползва с по-голямо доверие от страна на избирателите. Все пак, остава въпросът защо Меркел е толкова популярна? Основната причина е в една рецепта, която Германия сама си предписва. В нея най-важна е историята на Германия, разказана като епос на възхода и падението. Преди 10 години определението, което илюстрираше Германия, беше „Болният човек на Европа”. Въпросът за жизнената сила на страната присъстваше в обществено-политическия дебат между политици, икономисти, журналисти и общественици само под формата на страх, че страната е изправена пред предизвикателства, като слаба конкурентоспособност, демографски проблем, висока безработица, отслабване на социалната държава и дори стагнация. Поради бюджетни дефицити, Германия наруши бюджетните правила в Еврозоната, а финансовата система на страната се намираше в криза. Едно десетилетие по-късно предизборна Германия е пример за всички останали в Европа. Мерките, които бяха предприети, бяха насочени към оздравяване и насърчаване на трудовия пазар и действително проблемът с високата безработица беше до голяма степен преодолян, но не и проблемът с бедността. Бюджетът беше балансиран, но високите бюджетни дефицити бяха намалени чрез орязване на социални разходи. Затягането на разходите за труд в частния сектор трябваше да допринесе за по-висока конкурентоспособност. Това освободи възможност на бизнеса да диша и да се развива. И тъй като немската икономика е експортно ориентирана, през последните пет години бяха отбелязани рекордни излишъци по търговското салдо, които чрез инвестиции в технологии и индустрия доведоха до небивал икономически растеж в страната.
Противно на икономическия подем в Германия и нейната конкурентоспособност, в Европа на преден план излязоха различията в икономическите развития на страните членки. Производство и износ срещу неплатежоспособност и безработица. Достатъчно е да се обърне поглед към кризата в Еврозоната, за да се установи, че икономическият растеж на Германия е за сметка на дефицитите на други страни. Докато немската икономика има нужда от свежа работна ръка и внася заетост, то тя изнася безработица. На фона на тези дисонанси е поставена на карта целостта на европейския проект, от една страна, а от друга – конкурентоспособността на Европа спрямо бързо развиващите се страни като БРИКС. Истината е, че до този момент Германия и правителството на Меркел са по-облагодетелствани от кризата, отколкото всеки друг. Защото Германия е най-големият печеливш от кризата, а перспективата да стане най-големият губещ ангажира голяма част от вниманието на канцлерката, което няма как да остане неоценено от немските избиратели.
 
За политическата с(т)имулация
Немските избиратели ще станат свидетели на редица дебати по теми и проблеми до края на изборите. В предизборния дискурс ще се откроят позициите на основните партии, но те вероятно няма да ги материализират в закони. Причината за това е, че в предизборни периоди законопроектите обикновено не се превръщат лесно в закони, тъй като в размяната на аргументи избиратели и политици стават пленници на мелница за дебати, чиито краен продукт е самият изборен резултат. Всичко това е подхранвано от амбивалентното разпределение на мнозинствата в Бундестага (долна камара) и Бундесрата (горна камара). Ето защо, от институционална гледна точка, ще се наблюдава, от една страна, политическа симулация, а от друга - сTимулация в предизборния дебат, що се касае до фланкирането му със законодателни инициативи.
Относно политическата симулация е налице едно перманентно политическо говорене, в което не остава ненамесена тема. Самите политически позиции често се самоизключват, дори когато става дума за лагера на управляващата коалиция. Такава тема е например законът за увеличение на детските надбавки за родители, който беше подкрепен и наложен от Християнсоциалния съюз. Тъй като либералите се противопоставиха открито на новия закон, Меркел и нейният ХДС поеха ролята на естествен балансьор в дебата и законът беше приет от мнозинството. Този и други примери илюстрират липса на наличен консенсус за законодателни инициативи както на коалиционно ниво, така и по отношение на останалите парламентарно представени партии в долната камара на парламента – Бундестага. Ето защо може да се говори за една политическа симулация относно законодателни проекти до изборите. В условията на предизборна борба целта на политиката да облича политическия дебат в закони ще остане поне до есента на заден план.
Предизборната ситуация в Германия се характеризира с двоен блокаж – от една страна, управляващата коалиция има разминаване по конкретни теми и се опитва да прилага политики в сфери, в които не е единна, а от друга – има партийно-политически дисбаланс в долната и горната камара на парламента – Бундестаг и Бундесрат. Това може да бъде и позитивно, ако принципът на блокадата се обвърже с ролята на опозицията и със стимулацията за нея в така създалата се ситуация. Стимулацията произтича от победата на двете най-големи опозиционни партии – ГСДП и Зелените, на изборите през януари тази година в провинция Долна Саксония. С победата двете партии си осигуриха мнозинство заедно с друга опозиционна партия – Левицата, в Бундесрата (или камарата на представителите на отделните провинции). Въпросът е дали опозиционните партии в горната камара ще инструментализират своето мнозинство и ще се опитат да поемат ролята на правителство в сянка? Отговорът на този въпрос се съизмерва само времево и не може да бъде толкова лесно даден. Причината е, че за прокарването на по-комплекси законопроекти е необходимо време, с което мнозинството в горната камара не разполага. Институционално камарата на представителите е в т.нар. цугцванг, тъй като, от една страна, може или да оспори и да върне даден закон за преразглеждане от Бундестага, или да се опита да инициира свой законопроект. И в двата случая условията на предизборна кампания биха възпрепятствали мнозинството в горната камара. Все пак, налице е и една друга възможност, в която камарата на представителите може да е коректив на правителството. При законопроекти, които изискват гласуване от Бундесрата, той може да възпрепятства приемането им, с което да забави и отслаби провеждането на политики от страна на правителството в навечерието на изборите.
Райчо Пенчев, Бон
 
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”