Думи срещу думи ( литература), брой 28 (2734), 26 юли 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Приказка за мозъка
Български  |  English

Приказка за мозъка

 
Джефри Мур. Творците на памет (Jeffrey Moore, The Memory Artists, 2004). Превод от английски Невена Дишлиева-Кръстева. ИК „Жанет-45“, цена 16 лв.
 
За онези, които смятат, че в съвременността е настъпил злощастен развод между литературата и експерименталната наука, „Творците на памет“ може да бъде приятна изненада. Обемистият роман на канадския писател Джефри Мур избира своите герои измежду пациентите на прочут, отдаден на науката и малко скаран с морала невролог; и разказва за техния психичен живот не с традиционните книжни поетизми, а с интериоризиран медицински поглед. Тук не липсват мрачни гении, трагични самоубийства и удивителни дарби, но тези феномени намират своето обяснение през неумолимо случайните неврологични и биохимични особености, а такъв жест романистите рядко са склонни да направят. Оста на сюжета формират синестетът Ноел, който притежава феноменална памет, и майка му Стела, която пък твърде рано развива болест на Алцхаймер, неумолимо изтриваща собствените й спомени. Около тях гравитират няколко други герои със своите си странности, а цялата им обща история би могла да е резултат от съзнателни експерименти на свръхамбициозния доктор Ворта. Дали тази колоритна групичка може неочаквано да се добере до уникално, непознато досега лекарство за Алцхаймер? И може ли затова да им помогне задълбоченото познаване на приказките от „Хиляда и една нощ“?
Значението на арабските приказки за „Творците на памет“ е не само сюжетно и тематично, то е залегнало в самата направа на романа. Колажната му структура и вложените една в друга истории могат да се видят като характерен постмодерен похват, но подозирам, че авторът повече би се зарадвал, ако ги отнесем към „хората-разкази“ от „Хиляда и една нощ“. Изобщо, „Творците на памет“ може да бъде наречен и постмодерна приказка, доколкото в развитието си сюжетът не се придържа строго към повелите на правдоподобието. Това, впрочем, поставя рецензента в затруднено положение, тъй като не е съвсем ясно според какви критерии трябва да бъде оценявано произведението. Например, проблем ли е, че безспорно интересните персонажи така и не стават достатъчно убедителни? Все пак, Аладин и Синдбад също не блестят с особена убедителност. Привидната обърканост на сюжета, подсилена от сложната многогласна структура, също може еднакво аргументирано да бъде видяна или като недостатък, или като съзнателно приложение на дълбоките повествователни модели от „Хиляда и една нощ“.
Едно ниво на романа обаче определено бих откроил като неудовлетворително: става дума за стила и езика. При тази сложна направа и най-вече при стремежа за задълбочено литературно изследване на такива смайващи мозъчни идиосинкразии, човек би очаквал съответната амбиция и в изказа. Нищо подобно: „Творците на памет“ е написана на съвсем праволинеен, незадържащ вниманието език, може би една степен по-сложен от езика на кое да е трилърче. Около 50%, ако не и повече, представлява диалог, който на свой ред не позволява кой знае каква стилова изобретателност; при това диалог, който в много случаи звучи неестествено. За да направиш успешно диалога основен носител на идеите, трябва да си или Достоевски, или Томас Ман, а Джефри Мур все пак не е нито единият, нито другият. Впрочем, той се е погрижил за читателя, комуто би досадило това сладко бъбрене: обширните диалози са прилично резюмирани в извадките от дневниците на героите, така че, ако пропуснете нещо важно, прескачайки десет-двайсет страници с пряка реч, имате шанс все пак да го научите малко по-късно.
При все това, „Творците на памет“ е приятен роман, в чиято палитра има доста повече, отколкото може да бъде споменато в една такава рецензия. И да не забравяме може би главното му достойнство: светлия хумор, който окръгля персонажите, успява да направи смилаеми теми, които иначе бихме сметнали за доста мрачни, и нерядко предизвиква спонтанен смях в съвсем неочаквани моменти.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”