Думи срещу думи ( литература), брой 20 (2726), 31 май 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: За по-едрия дивеч и премълчаването
Български  |  English

За по-едрия дивеч и премълчаването

 
Мо Йен. Промяната. Превод от английски Надя Баева. ИК „Колибри“, 2013, цена: 12 лв.
 
Съвсем наскоро в разговор с Владислав Тодоров гостуващият в София американски писател и сценарист Ричард Русо обърна внимание, че всеки, който седне да пише автобиография, се изправя пред потенциалния въпрос на читателите: „И какво от това?“. Ето защо, каза Русо, ако пишеш автобиография, нужно е не просто да разказваш живота си, трябва ти някаква по-съществена цел, some bigger game to catch – да хванеш по-едър дивеч.
Тази идея придобива особена плътност след прочита на „Промяната“ - съвсем кратката книга на китайския нобелист Мо Йен, с която издателство „Колибри“ като че ли изпробва пазара. „Промяната“ звучи като автобиография, но фокусирана изцяло върху една линия от живота на своя автор: как се измъква от затънтената селска провинция и става известен писател. В Китай от 70-те години най-логичният начин да стане това се оказва през войниклъка: Мо Йен постъпва в народната армия, озовава се в „образователен батальон“ и, разкривайки постепенно потенциала си, бива допуснат до Армейския институт по изкуства, което вече му отваря пътя към литературната кариера. Историята за личното израстване и успех резонира с ускореното развитие и забогатяване на страната; поетапното преминаване през институционалните схеми на китайския социализъм върви успоредно с резултатите от поетапното прилагане на капитализма. Разказвачът често обръща внимание как изглежда днес дадено място, което е посетил през 70-те, и с това илюстрира красноречиво революцията в материалния бит на китайците. И ако на пръв поглед отношението му към промяната се разчита като обяснима, но и конформистка гордост от постиженията на страната му, то след затварянето на книгата в съзнанието постепенно се оформя и по-различна интерпретация.
Възловите особености на този текст са именно отказът от ясно заявена позиция, избягването на всякаква емоционална обагреност и в крайна сметка, усещането за дълбинна стратегия на премълчаване. Двусмисленото отношение на разказвача към огромните промени в Китай се предава, и то съвсем деликатно, през пестеливото регистриране на самите събития и е трудно изобщо да се долови преди кръговото завръщане към съдбата на двамата ключови „герои“, неговите съученици, с които започва повествованието. Ако тук плавно преминавам към терминология, с която обсъждаме художественото писане, а не мемоаристиката, то е защото въпросната стратегия действително прави от „Промяната“ произведение, което се чете като фикция. Спокойно бихме могли да го възприемем като повест: в тази посока работят и дискурсивният минимализъм, и стесненият до изненадваща степен фокус (така например, докато преминава през войнишките си години, разказвачът съвсем мимоходом подхвърля, че от Пекин купил розов шал за годеницата си, която досега изобщо не е споменавал). Донякъде парадоксално, това сбито, делово повествование напомня на американския факшън; но от друга гледна точка, стратегията на премълчаване би трябвало да ни е добре позната от нашата собствена литература по времето на социализма. Като че ли посланията на „Промяната“ се крият тъкмо в нещата, които отказва да назове, в смутеното мълчание, което настъпва след разколебания жест на финала.
Ето го „по-едрият дивеч“, който хваща автобиографичният текст на Мо Йен, само че, за разлика от повечето ловци, съвсем не се хвали с него, а внимателно го прикрива.
Ако подминем цялата тази мрежа от недомлъвки, книгата би могла да ни се стори почти като възхвала на партийния капитализъм или пък като наивистична хроника, която трудно събужда интерес отвъд разбираемото любопитство към скорошния китайски нобелист. А всъщност, този стегнат и фактологичен текст постига значението и силата си чрез двойствената си овладяна разколебаност: първо, какво да каже и какво да спести, и, второ, дали да звучи като автобиография или като художествена литература, в която интерпретацията на персонажите и събитията си остава задача на читателя. С две думи, книгата е значително по-умна, отколкото изглежда на пръв поглед, и дано се окаже добро начало на българското битие на Мо Йен.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”