Крешендо/декрешендо (музика), брой 20 (2726), 31 май 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Английска хорова риторика
Български  |  English

Английска хорова риторика

 

Изтънчена последователност в представянето на религиозна музика ни поднесе програмата на „Софийски музикални седмици”. След колосалнатаТраурна меса на Емил Табаков, която държи съзнанието в готическа мрачна неизбежност, и Лондонският камерен смесен хор „Кантикум” посвети програмата си на дълговековната традиция на религиозната авторска музика – от Мондеверди, Палестрина, Шютц, Пърсел и Бах до Чайковски, Стравински, Пярт, Пуленк, Брукнер. Жест към българската културна практика в тази област бе включването в програмата на „Тебе поем” от Добри Христов, а откритие за публиката бе „OvosOmnes (О, всички вие), творба на великия челист на ХХ век Пабло Казалс, създадена по текста на третия антифон за Страстната събота. Така впечатляващата акустика на католическия катедрален храм „Св. Йосиф” въздигаше звуците на шедьоври, инспирирани от християнската религия в различните деноминации - химни, посветени на Божията майка и нейния Син, които в чисто музикален план са благословена територия за висше хорово изкуство. За певците от „Кантикум” и техния диригент Марк Форкген хоровият ансамбъл дава безкрайни възможности в предаването на наследството – в неговия велик порядък и в неговия съвременен звуков смисъл. Тук друга дума освен „виртуозност” не е подходяща, колкото и да я търкалят и да се злоупотребява с нея в нашето всекидневно небрежие. Всяко една кратка пиеса ставаше абсолютен знак – не само за стила на композитора или спецификата на неговото вдъхновено изражение, но и за осъществения звуков амбитус – като сила, интензивност, отвореност на вокала, вибриране, динамически съотношения, взаимодействие между гласовете – високи и ниски, мъжки и женски... Процесът на откритията е безкраен, детайлите, за които се мисли – също. За мен поразителна беше трансформацията в маниера на пеене, на звукоизвличане – според музикалния и словесен текст. Както и артикулацията на словото с внимание и към необичайни съгласни, с подчертаване на важни думи-топоси в религиозното послание – естествено, че тук ще посоча изпълнението на „Тебе поем” от Добри Христов, както и творбите на Чайковски и Пярт.
Очаквах подобен вид пътуване, английската хорова традиция е всеизвестна, както и съвременната хорова естетика. Марк Форкген я изповядва в най-висша степен. Диригентското му поведение прави видим и осезаем езика на всяка страница, но в над-смисъла му. В момента на изпълнението трансформациите на звука представят формата и я изпълват. Те са безбройни, мигновени, изненадващи в разположението си – от дългите в дъха си лигатирани линии през внезапните, силно въздействащи със затаеността си смълчавания, до най-разнообразни щрихи във вокалния изказ. Тук отново ще дам пример с метаморфозите на емисията в „Достойно есть” на Чайковски, когато към финала на пиесата звукът се отприщи в темброво и динамично пълноводие, след това се прибра в смирено нон вибрато и събрана, сгъстена тишинност в „Аве Мария” на Стравински, за да отнесе съзнанието в контрастното разнообразие от щрихи в зашеметяващата светска танцовост на „Богородице Дево радуйся” на Арво Пярт.
Спирам с описанието на тази рядка хорова риторика. И мисля за фестивала „Софийски музикални седмици” и неговото бъдеще. Няма как да бъда убедена, че Столичната община е по-бедна от Русенската, която се грижи както трябва за „Мартенски музикални дни”. Няма как да се съглася с факта, че столичният фестивал, който е с най-богата и дълголетна традиция, се приравнява с многотията, която заля София, когато всеки реши, че всичко е възможно, особено когато трябва да се усвоят едни пари. А за култура те все са малко. Но не може всичкото това безобразие да се оправдава с липса на пари, защото внимателният оглед на случващото се в София ми казва друго: няма липса на пари, липсите са други – например, малко са личностите, които мислят и за музикалното бъдеще на страната ни. (И други липси има, време е пак да си ги преброим в отделен текст). Но най-сериозната липса е на чуваемост, на желание да се послушат авторитетите. Властта трябва да започне да чува и да се съобразява с носителите на високата музикална култура, не само на масовата. Трябва да си подреди приоритетите за елитна култура – не само за тази, която познава, но и за другата, с която е пропуснала срещата. Иначе идеите и приказките за „европейскост” само кънтят – показно, но кухо.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”