Реплика от ложата (театър), брой 20 (2726), 31 май 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Един актьор, една история
Български  |  English

Един актьор, една история

 

„Живак”. Авторски спектакъл на Димитър Живков. Режисьор Димитър Стефанов. Сценография и костюми Димитър Димитров. Музика Мартин Каров. Продуцентска къща „Креди Арте” – София. Гастрол в Столичен Куклен Театър – 22. 05. 2013.
 
Един актьор разказва една история. Това е историята на човек от българския малък бизнес. Човекът е с биография на предприемчив и жилав като живак млад българин от бедния български северозапад.
Бизнесменът Здравко Димитров има пред себе си образците на бруталната конкуренция в бизнеса, родени от идеологията на пазар без правила, търсещ печалба на всяка цена, а зад себе си - здравата стара идеология на Родното за изцеляващата морална сила на връзката с корените. Конфликтът между двете представи е в основата на моноспектакъла на родения 1984 г. Димитър Живков и на собствения му текст. В този конфликт побеждава Родното. Ако оставим настрана новия наивизъм в патоса на вечния български сантиментализъм, дълбоко утаен в текста, той е чудесна основа за изпробване възможностите на един млад актьор.
В него става дума за биографията на човек, която Димитър Живков разказва с повече игрова енергия и увлекателност, отколкото текстът реално носи – поредно доказателство за старата истина, че добрият актьор (по)казва повече, отколкото текстът. Актьорът я разказва с чудесен пластичен наивизъм в изобразяването на множеството образи от живота на своя герой. С други думи, така, сякаш разказва не за врачанския бизнесмен, решил да става капиталистическа акула, а за безкрайния низ от патила в житието на грешния Софроний. И тъкмо този начин на игра, този начин на представяне на биографията на героя, на създаване на игрово-наивистичния изказ на спектакъла е успешният ход в разказването на историята.
А това е историята за шефа на една фирма, който насред поредната добра сделка се сеща откъде е тръгнал, чува вътрешния си глас да говори на диалект от врачанско, който му припомня преживяното в „нещастната фамилия” - ако освен Софроний, си спомним и Друмевата повест от 1860 г. Актьорът показва способностите си на сцената в разгръщането на един широк емоционален спектър между тъгата по загубата на любимата Анна при раждането на дъщеря му, селската устойчивост и гъвкавост в битовите ситуации при организирането на сватбата на брата, горчивината при срещата със злобата на съселяните към грозната Буба. Качество е, че успява да задържи това движение близо два часа в неговата цялостна емоционална противоречивост, без да се поддава на изкушението да поведе действието в еднозначно печелещия битов хумор от „смешните” сериали – особено в сцената с хорото на сватбата. Дано не се поддаде на това изкушение, придърпало в тв- и халтураджийската мелачка мнозина добри актьори.
Димитър Живков преминава през изображението на множество образи, използвайки максимално пестеливата и функционална конструкция на един стол-олтар и една маса, пластически сменяйки образи и интонации, разигравайки един срещу друг роднини, попове; влюбването си и казармените си преживявания; приятелските спорове с приятеля-писател Снайпера; сватбата на братчето Йоско или собственото тежко детство на село.
В последна сметка, този моноспектакъл разказва най-старата история в театъра. Разказва историята за това как един актьор разказва една история - трогателно, увлекателно, забавно и интелигентно.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”