Мрежа/паяжина ( интернет), брой 20 (2726), 31 май 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: <i>Интернет интелигенция</i> | речник
Български  |  English

Интернет интелигенция | речник

 

Тези дни едно изказване на политолога Огнян Минчев разбуни духовете в мрежата, а именно, че Интернет интелигенцията се превърна в неочакван съюзник на олигархичното задкулисие в осъществяването на практическото оперативно мероприятие за отстраняването на ГЕРБ от власт. Ще се опитам да се въздържа от коментар върху съдържанието на това твърдение, то вече бе възнаградено с достатъчно внимание от страна на разпозналите се като „интернет интелигенция”; и ще се съсредоточа върху двете екзотични понятия в него: „интернет класа” и „интернет интелигенция”.
Първо: те идентични ли са? Какво в контекста на изказването на Минчев показва, че не са? Може би политологът е имал предвид просто „онлайн активисти”, киберактивисти”, „е-активисти”, каквито има немалко в мрежата. Някои от тях се занимават и с неприкрит лобизъм, но не, те не са класа.
И после: в какъв смисъл „класа”? Ако намеренията на г-н Минчев са били таксономични, защо е ползвал тъкмо марксисткото определение за „социални общности, обособени йерархично в зависимост от отношението им към собствеността”, а не примерно малко по-буржоазното „страта”? Според скромното ми мнение, тъкмо терминът „класа” е най-малко подходящият да описва каквото и да било в мрежата, а и в съвременността изобщо. И не за друго, но откакто прослойките на наемните мениджъри и наемните интелектуални работници са на сцената, нито трудът, нито собствеността, нито формите на експлоатация вече са същите. Почти изключвам възможността г-н Минчев да е пропуснал да забележи този дребен факт, но в случай, че е така, препоръчвам му Хюбърт Драйфъс. Може да пробва и с нещо по-класично, с Бодрияр например.
Освен това, ако ще си говорим за „класи”, вече над половин век, благодарение на марксиста Франко „Бифо” Берарди, е в употреба терминът „когнитариат”. Той означава буквално „интелектуални труженици” - прослойката работници, които продават компетентността си, за да живеят. Такива са програмистите, архитектите, дизайнерите, учените, юристите – всички, чиято работа изключва рутината и за които мисленето е равносилно на оцеляване.
Всъщност, „когнитариатът” не е чак толкова белязан от левичарска наследственост термин, защото бизнес-мислителят Питър Дракър го е ползвал още в началото на 60-те за обозначаване на информационните труженици в корпорациите. Тофлър също го има в арсенала си, за да нарича с него изследователите и инженерите, които в ситуацията на т.нар. икономика на знанието създават, оперират и управляват знание.
Но ето, че в опита си да изясня едно понятие, аз все пак се изправих пред необходимостта да обговоря и контекста, в който то е ползвано, а именно, че „интернет интелигенцията” (или може би все пак „когнитариатът”) в България е влязъл в подривна роля спрямо дясното политическо в страната по начина, по който и Сакскобургготски го е сторил, идвайки на власт. Да се сравнява интернет активизма с движението „Симеон IIе пълен абсурд, но споменаването на Царя в контекста на гражданската активност в мрежата е добър повод да си припомним специфичната роля на Негово Величество в сюжета, наречен „електронно правителство в България”. Идването на Сакскобургготски на власт катализира процесите около това начинание и то тъкмо в посоката, която тези процеси са имали още по времето на развития социализъм у нас – в посока към тоталитаризъм. Да, точно така, падането на ГЕРБ от власт определено ще катализира стари процеси и тези процеси ще са в посоката, която винаги са имали; това обаче, което все още е невъзможно да се случи в българоезичната webи, надявам се, никога няма да се случи, е активните граждани или, ако щете, когнитариатът, или „интернет интелигенцията” да заработи в полза на някакво задкулисие.
И знаете ли защо? Защото българоезичната част от web засега е единственото българско пространство, в което „задкулисията” не живеят дълго по една много проста причина: webе единствената медия, в която нещата и виновниците се наричат с имената им. Когато и политолозите започнат да правят същото, тогава и мнението им за ролята на „интернет интелигенцията” може да се сдобие с някаква тежест.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”