Български  |  English

Димитър Овчаров (1931 – 2013)

AETERNUM VALE

 
В навечерието на най-светлия български празник – 24 май, ни напусна проф. Димитър Овчаров. Родната археология загуби поредният значим учен, ерудит и мъдрец. Отиде си тихо, така, както и живя. Като всеки достоен рицар на Клио, проф. Овчаров странеше от гръмки медийни изяви, археологически сензации, лимес-конгреси и прочее рецидиви на постмодерното научно Его. Дори гледаше с насмешка и скепсис на тях. Прав бе Николай Овчаров, когато определи своя баща като не меркантилен човек – Димитър Овчаров не се подаде на изкушенията на комерсиалната бизнес историография и нейните заможни продуценти, докрай отстояваше аргументирано своите научни тези и позиции. Защото бе Професор в истинския смисъл на думата – безкористно отзивчив, готов да помогне на всеки със съвет, препоръка или просто с две-три добри думи. Най-неоценима е именно навременната помощ... Ab imo pectore – Благодаря, професоре, признателността няма вербални измерения!
В последния ни разговор с отслабнал, но ясен глас той ми каза: “Продължавай да вършиш онова, което умееш – ти го правиш добре!”. Тези думи ще помня като завет в бъдещия си научен път.
Сбогом, професоре! Ще продължим напред по стъпките ти – въпреки времената, в които живеем, и деградацията на академизма, с която ежедневно сме призвани да се борим.
Д-р Георги Владимиров


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”