Честито! , брой 19 (2725), 24 май 2013" /> Култура :: Юбилеи :: Владислав Икономов
Български  |  English

Владислав Икономов

56 години любов

 
На 16 май проф. Владислав Икономов навърши 75. Завършил Държавната висша школа за кино и театър в Лодз, той е бил асистент-режисьор на Анджей Вайда, Йежи Кавалерович, Кажимеж Кутц, Тадеуш Конвицки..., с които го свързва дълголетно приятелство, както и със състудента му Роман Полански.
Владислав Икономов е режисьор на над 30 игрални и документални филма в киното и телевизията, сред които “Гибелта на Александър Велики”, “24 часа дъжд”, “Среща на силите”, “Денят на владетелите”, сериала „Фильо и Макензен”, „Съдба за кино”... Той е между създателите на кинофакултета във ВИТИЗ/НАТФИЗ през 1973, където за повече от 30 години е възпитал десетки режисьори, както и на Асоциацията на хабилитираните преподаватели по екранни изкуства „Академика 21” (2003)... Професорът е известен като рядък ерудит, омаен разказвач, хаплив език... Автор е и на 4 романа: „За 1 милион долара”, „Сняг вали”, „Сянката на огъня” и „Всичко почти”.
На София Филм Фест 2008 Владислав Икономов получи Наградата на София за цялостен принос в киноизкуството, а през 2011 - Командорски кръст на Ордена за заслуги към Полската република.
И закономерно, Полският институт му организира трогателно тържество навръх юбилея с надслов „56 години любов” (толкова са изминали от постъпването му в Лодз). Проф. Икономов бе почетен от посланика на РП в България г-н Лешек Хенсел, ректора на НАТФИЗ проф. д.н. Любомир Халачев, колеги, ученици, приятели... Сюрпризът на вечерта бяха поздрави от полски приятели, прочетени от директора на Полския институт  Агнешка Кошчиушко.
Ето 3 от тях.
Анджей Вайда и Kристина Захватович-Вайда: „Скъпи наш Владо,
В мислите и със сърцето си сме с теб на твоя 75-ти юбилей. Спомняме си, че никой от нашите задгранични приятели не бе толкова близо до литературата, историята – настоящето и миналото на нашата страна – както ти. Още във Филмовата школа за нас ти бе последна инстанция по полските въпроси. Благодарни сме ти и за това, което преживяхме в България, първо през 1965 по време на съвместните снимки на филма „Пепелища“ в родината ти, както и много години по-късно - през 1989, по време на манифестацията за свобода на „Солидарност“, когато България търсеше своя път към свободата. Никога няма да забравим тези мигове, свързващи нашите народи.
Владек, скъпи,.. пожелаваме ти също и здраве, което понякога ни подвежда – обикновено, когато имаме най-голяма нужда от него”.
Анджей Жулавски: „Уважаеми г-н Професор,скъпи Владо,
Ето че остаряхме и двамата, надявам се, достойно и с настроение.
Повече от половин век се възхищавам на твоята ерудиция, интелектуална класа, талант, любов към киното, както и на простичкия факт, че на полски винаги си знаел и умеел повече и по-добре от мен. Необикновена е твоята биография; и ти бе необикновен, и остана мой приятел.
Мога да ти пожелая само дълго, приятно и също така плодотворно като първите 75 години продължение”.
Kaжимеж Кутц: „Владжо, княже Рюрик, радвам се, че все още мърдаш. И аз се опитвам, макар че вече наближавам 85! Знаеш ли, много добре си те спомням, защото бе интелигентен и остроумен. И активно участваше в създаването на филма. Ти притежаваше една хубава черта – със страст се стремеше към същността на нещата. Тоест, към истината. Затова ли днес твоите така празнуват? Пожелавам ти здраве и щастлива старост!”
Разбира се, и самият проф. Икономов говори бляскаво – за Полша и любовта, киното и приятелите, културата и времената, свободата и нагласите...
Да е здрав и все така остроумен още дълго!
К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”