Ходене по буквите , брой 12 (2718), 29 март 2013" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Йосиф Перец. „Сянката на снега”. Разкази. ИК „Жанет 45”, Пд, 2013, цена 15 лв.
Разказите на Йосиф Перец са белязани от магическата кротост на своите послания и поуки. В хода на всяка случка значенията на персонажите и техните постъпки живо трептят, докато достигнат чистия тон на човешката доброта. Има един мил стоицизъм и убеденост в достолепието на човека. Има го старото злато на разказваческото изкуство, при което хуморът поправя и бинтова света. Йосиф Перец ни съсредоточава в тип градско съществуване, чиято поезия постепенно изчезва през годините. Съсредоточава ни в онези малки несъкрушими детайли на всекидневието, благодарение на които то оцелява в паметта - и присветва като мъдрост. Има резлива еврейска тъга, която се мярва от разказ в разказ, за да ни припомни колко безизкусно и хилядолетно майсторство трябва да съдържат историите, за да не забележиш как точно са изградени. И ако още имаш сърце, да те боднат в гърдите.
 
Били Колинс. „Пеша през Атлантическия океан”. Стихове. Подбор и превод от английски Огняна Иванова. Издателство „Стигмати”. С., 2013, цена 8 лв.
 
Стихосбирката на Били Колинс влиза в двоен контекст. От една страна, съвсем неотдавна - през 2012 г., малкото издателство „Фрост” публикува тома „Пикник, светкавица” от поета-лауреат на САЩ Били Колинс (1941, Ню Йорк) в превод на Благовест Петров. В изданието на „Стигмати” авторитетната Огняна Иванова е подбрала стихотворения от сборниците „Сам плавам в стаята” (2001) и „Девет коня” (2002). Имаме възможността да видим два преводачески подхода към творчеството на един от действително големите съвременни поети, дори с разминавания в графиката на текстовете. Да сравним, примерно, „Лежат разгърнати атлас и речник на килима,/ в очакване е пишещата ми машина,/ по радиото има изпълнение на чело” (из „Утро”, превод Иванова) и „речник и атлас, разтворени на килима,/ пишещата машина, очакваща първата буква по страницата,/ чело звучи по радиото” (превод Петров). В двете книги общите текстове са наистина малко, но какво богатство е да имаме усложнен от различни преводи образ на поета, на чийто и превод да отдадем предпочитанията си. От друга страна, „Пеша през Атлантическия океан” на „Стигмати” влиза в най-престижната днес издателска серия за преводна поезия у нас – „Стигматики”, където благодарение на „силата на вкуса” на Малина Томова се докоснахме до знакови поети, като Ришард Криницки, Ева Липска и Рутхер Копланд. Днес през техните поетики четем и Били Колинс. Затова виждаме способността му с нищожен словесен жест, без никакво показно усилие, да премести цели светове вътре в нас. Умозрителната изразност, в която красотата на мисълта върши чудеса, докато приема тихия трагизъм на всекидневието. Строгостта. Сдържаността. Елегантната сила. Ще спра дотук с квалификациите, защото усещам как мога да стана като онези автори/читатели, които... Всъщност, нека цитирам финала на „Въведение в поезията”: Обаче те желаят нещо друго:/ за стол да вържат моето стихотворение,/ признание от него да изтръгнат.// С маркуч да го налагат най-усърдно,/ за да разкрият неговия смисъл.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”