Думи срещу думи ( литература), брой 12 (2718), 29 март 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: С малко думи
Български  |  English

С малко думи

 
Белослава Димитрова. „Начало и край“. УИ „Св. Климент Охридски“, 2012. Цена 10 лв.
 
Директна, ударна, безкомпромисна – епитети, които видимо подхождат за поезията на Белослава Димитрова и които вече се казаха. От известно време не следя плътно всекидневието на „литературния живот“, но дори отстрани долавям, струва ми се, че за „Начало и край“ се говори. Неслучайно, неслучайно. Парадоксът е в това, че тази поезия пък изглежда отнапред подозрителна към всякакво говорене за нея – и наистина имам предвид самия текст, бодливата му кожа, наежената пестеливост в работата с думите.
„Начало и край“ е книга, написана с малко думи. Стихотворенията са кратки, отделните стихове са кратки; малко са думите и като речников състав, най-важните се повтарят често и книгата представлява истинско изкушение за структуралиста – едно изследване върху честотата на отделни термини тук би разкрило много. Всъщност, най-често срещаните май не са онези, които най бият на очи поради силовия си характер. По-скоро са „дете“, „майка“, „камък“, разнообразни думи, свързани с разкъсване, разполовяване, разрязване, счупване.
Така, лаконично и сякаш с неохота да говорят, стихотворенията на Белослава Димитрова се прицелват тематично в иронията на съществуването, в абсурда на всекидневието и тук личат пристрастията на авторката към Константин Павлов. Само че тази поезия е в същото време дълбоко лична, в поетическия глас отчетливо струи автоагресия, прекарана универсално през женския опит, но и ярко, смазващо конкретна, поне в най-добрите стихотворения е така. Бихме могли да се сетим и за поезията на Мария Калинова, която несъмнено разчита повече на образа, но притежава подобна текстура и произвежда сходен ефект.
Дълбаенето навътре в мрачините на собственото „аз“, съчетано с твърдо отстоявания минимализъм в израза, в крайна сметка води до стихове, които звучат като заклинания: например „еби умри еби умри обичай“ или „страх те е / като бебе / като бик / като стар човек“. Впрочем, в „Начало и край“ сексът действително рядко е секс, обикновено е ебане или чукане. Това, разбира се, е свързано с безкомпромисното отношение към света (и към себе си). Но, ако наистина говорим за заклинателната сила на словото и как тъкмо нея търси тази книга, нека не забравяме, че в езика думите-табута притежават именно такава сила. На тях реагира всеки. Реагират, изглежда, и читателите на Белослава Димитрова: някои наострят уши, други ги запушват; и нито една от двете реакции не е за учудване. Сигурно има читатели, за които „Начало и край“ прекалява с въпросните вулгаризми, а подробен анализ на конкретни стихотворения би показал как в някои случаи тази лексика действително работи за силата на текста, докато в други като че ли увисва в примката на собствената си бруталност. Но там е работата, че заклинанието си е заклинание: то е по дефиниция повторително и натрапчиво и, ако ми позволите, цел само за себе си. Заклинанието не обслужва стихотворението: стихотворението обслужва заклинанието.
Освен сексът (пардон, ебането), в стиховете силно присъства смъртта и двете като че ли се обединяват в по-смътната, но присъстваща натрапчиво тема за разпадането (разкъсването, разрязването) на аз-а. Егото е заявено като „машина за убиване“ или само се заявява с очарователно безсрамие в стихове като „мирише на мен / и дъжд“; но най-често в стихотворенията на това его му се случват лоши работи. Може би защото заклинанията не идват от него, идват от някъде по-дълбоко, както по принцип си му е редът.
Струва ми се, по-добре е да спра, преди да удавя в думи тази поезия, недоверчива към думите (включително своите собствени). Книгата, впрочем, съдържа намек за самоизчерпване и отказ от продължение – стихотворенията са отделени в три части, „Начало“, „Среда“ и „Край“, а така дублираното заглавие препраща към факта на дебюта и нежеланието за по-нататъшна „поетическа кариера“. Впоследствие Белослава Димитрова все пак допусна възможността да продължи. От това, мисля, ще спечелим всички, които ценим силата на словото.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”