Косъмче от четка (изкуство), брой 12 (2718), 29 март 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Красиво зъл
Български  |  English

Красиво зъл

 

Борис Праматаров, Зъл двойник, куратор Десислава Панчева, Галерия “Васка Еманиулова”, 8 март – 7 април 2013
 
Изпуснах края на историята за злия двойник, май нямаше такава, но мисля, че схванах поуката. Най-силно в тази изложба ме впечатли поредицата от рокади, която подозирам, че въздейства най-силно на възприятието и настройката ми. Това е игра с роли. Да кажем, че в нея и алтернативата, и официозът са пълна условност. Едното е лошият двойник на другото. Борис Праматаров е автор от Хип Хип ателие – място със свежа енергия, млада публика, проводник на алтернативна градска култура. Вземаме всичко това и го пренасяме в музея, макар че галерия “Васка Емануилова” отдавна се развива като “юзър френдли” версия на музей и територия на експеримента. И все пак, дали заради школата или заради контекста, но така виртуозната комиксова графичност тук си е просто илюстрация, стриктно опакована в рамка и стъкло. Само два висящи обекта и една малка прожекция, в които илюстрацията се е опитала да се въплъти в инсталация, излизат от нормата, но те стоят някак самотно, дори “приложно-декоративно”. Иначе смяната на носителя - от книжните страници към музейните стени - с нищо не променя преживяването, излишна е. С други думи, през цялото време, възхищавайки се на умението на художника, се питам защо е нужно да гледам всичко това в галерия, като мога да го разлистя. Признавам, че нямаше да се питам същото в Хип Хип ателие. Но ми се струва, че по принцип, за да заеме определени квадратни и линейни метри художникът, особено ако е млад и потресително талантлив, трябва да има малко повече основания от просто няколко оригинала и просто няколко принта. Тоест, една такава изложба е с много по-малка полза за въпросния художник, отколкото няколко апокрифно разпростанявани зина.
И все пак, разбирам, че се е поддал на институционална слабост, затова примирено приближавам нос към стъклото и хлътвам в неговия “черно-бял свят”. (Клиширано е, да, точно толкова, колкото и да виждам всичко това в такъв формат.) Тук намирам и поредната размяна, но тя вече ме очарова. Ползвайки школуваното умение да бъде изящен и технически перфектен, Борис Праматаров успешно е подменил дежурната митолого-религиозна образност, която му е изначално генетично вменена тук, с богатия арсенал на съвременната визуална култура, като черпи с пълни шепи от всичко – през уличния графит, татуировките и порно комикса до фентъзито, видео игрите и “напушената” анимация от типа Caw&Chicken. Въпреки това, като говорим за тъмната страна на човешкото съществуване, човешкото въображение има сравнително ограничен регистър, който обикновено не надхвърля очакванията на един добре подготвен психоаналитик. В този смисъл, едва ли някой може да надмине върховете в образа на Ада от Северния ренесанс. Не на всеки се отдава този тип умение да изобрази грозното до нива на виртуозност, които го превръщат в нещо ценно и поразително красиво.
За щастие, въпреки че не навлиза много по-дълбоко в дисекцията на злото от скелет, фройдистки кошмари и членестоноги мутанти, Праматаров няма пропуск и по отношение на “класическите” връзки. В плътната черно-бяла тъкан на неговите произведения съзирам дори директни препратки към Бош или към доисторическата ритуална знаковост. Така дуалността, която уж е тема, е пожертвана от въображението и богатата визуална култура на автора. “Злият двойник” е заместен от серия маниакални, завършени графични образи, които просто нямат нужда от съпоставка.
Никак не ми се иска да развалям благодатната тема с шаблони за образа в огледалото и за терапевтичните излияния на художника. Затова предпочитам да си остана с представата или по-скоро надеждата, че тази илюстрация тепърва ще се чисти още от текст, предтекст, истории, рамки, стъкла и хартиени формати. Изобщо ще се еманципира и ще затрие напълно добрата си институционализирана страна.
 
още от автора


1 - 06.04.2013 15:16

Потресително
От: Диана Попова
"Една такава изложба е с много по-малка полза за въпросния художник, отколкото няколко апокрифно разпростанявани зина" - е любимото ми критическо наблюдения в тази статия. Както става ясно, художникът въобще не е трябвало да прави изложбата, но след като я е направил, тя е трябвало да бъде другаде, а не в тази галерия. Като я е направил тук, е поставил наблюдателя на в. "Култура" пред свършен факт и се е наложило да я гледа - с примирение... Изводът е, че художникът е ако не малоумен, то поне малолетен, не може сам да решава и се нуждае от попечителство. Така че: това да не се повтаря и друг път да пита дали и къде да прави изложба :-)
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”