От пръв поглед ( кино), брой 10 (2981), 15 март 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Витоша – тръпка и кауза
Български  |  English

Витоша – тръпка и кауза

 
„Витоша”, документален, 2013, България, 67 минути, режисьор – Любомир Младенов, сценарист Иван Попйорданов, оператор Орлин Руевски, продуценти: Галина Тонева и Кирил Кирилов (Гала филм), с участието на Тома Белев, арх. Христо Генчев, Дойчин Боянов, бай Бичи, Любомир Попйорданов, Любомир Костадинов, Мартина Попова, Сандю Бешев, Иван Христов, Симеон Арангелов.
Прожекция на откриването на 17. София Филм Фест
 
Витоша е част от дишането ми - всяка сутрин ме събужда. Но общувам с нея единствено отдалеч, макар да пазя детската гордост от покоряването на Черни връх... Не съм единствената обитателка на София с поглед към планината, а и не се сещам за друга европейска столица, която да има пред себе си било на час разстояние. Но по за завист са мнозината, които сутрин, вместо да я съзерцават дистанционно, палят колата и вдигат серотонина по разни витошки пътеки и маршрути. Такъв е и един от героите на филма бай Бичи – от десетилетия заклет планинар и терк, който знае, маркира, не спира и не брои години...
„Витоша” е влюбен в планината. И няма как да е другояче, след като инициатор и сценарист му е наследственият планинар Иван Попйорданов, за когото тя не е просто красива гледка в софийската далечина, а извор на житейски кислород – зиме и лете. И гражданска кауза.
Режисьорът Любомир Младенов може и да не излиза често от града, но се е оставил на магията – както на уникалната планина с нейната флора и фауна, така и на защитниците й. И на свой ред ни повлича в магията на филм, създаван четири години, побрал гледни точки на/за планината и заснет любовно от оператора-сноубордист Орлин Руевски.
„Витоша” е посветен на 150-годишнината на Алеко Константинов – основоположника на планинарството ни през 1895. И е от щастливите документални попадения, когато протакането работи – така, освен с възгледи, история и статистика, сме обогатени и с физиономични кадри от миналогодишното движение „Орлов мост” срещу поправките в Закона за горите.
Изключително симпатични и смислени са героите на филма – от разни поколения и професии, с разни съдби и планинарски страсти. Вярвам им, защото зад думите им прозира сакрален ангажимент. Те съумяват да вербализират мислите на мнозина техни съмишленици в ските, катеренето, сноуборда, любуването, медитирането на Витоша... Изобретенията на бай Бичи са луди и полезни, разказите на Любомир Попйорданов – просветителски, спомените на арх. Христо Генчев – носталгични... Всеки си има своята тръпка по планината, но мен ме побиха тръпки от признанието на алпиниста Дойчин Боянов за физиологизма в покоряването на мъртвите хилядници и ликуването на душата в изкачването на Витоша.
Страхотното на този филм е, че не е пореден сухарски еко-дуднеж, а хармонично монтирана полифония от лични сюжети, архивни кадри, текстове, ракурси... Находка е епизодът с книгата на Иван Вазов в ръката на Мартина Попова – пред нея е Витоша, наоколо й фучат коли, зад кадър тече текстът, а всъщност тя се намира в пешеходната зона на „Витошка”.
Този филм е изключително важен и в контекста на гражданската активност, особено на сегашните протести. „Витоша” внушава монолитната сила на многолюдна убеденост, за разлика от последните грачещо-разнобойни претенции на улицата.
„Витоша” изпълва с надежда. Страхотен избор за откриване на София Филм Фест, както и зелената тревичка на входа! Зала 1 на НДК се зареди с мощна енергия - от планината, авторите, участниците, публиката. Но трябва да го видят много повече зрители.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”