Български  |  English

Италия – игра на избори

 

Италия отново стана за страх и смях на света след окончателните резултати от поредните си принудителни парламентарни избори (24-25 февруари), предизвикани от вота на недоверие на партията на Силвио Берлускони в края на м.г. на правителството на Марио Монти.
Бившият премиер, всеизвестен палячо, на 76 за шести път се впусна в надбягването за победа. Комикът Роберто Бенини възкликна: ”Господи, смили се над нас! Дано седмият път Берлускони се спре за почивка, както е направил Бог след създаването на света”.
Берлускони започна маратона си с всички подвластни му средства: отиде в държавната телевизия РАИ при смъртния си враг-журналист, когото преди години на пресконференция при официалното си посещение в София уволни, и направи едно от най-значителните си шоута, на което остана до края спокоен и усмихнат. Това му докара немалко гласове. После започна да обикаля всички канали, свои и чужди, за да се оплаква от Монти, който се оказа твърдоглав и непрекъснато бойкотираше нашите предложения; излъга всички ни и докара Италия до катастрофа. Най-силният си коз експремиерът запази за последните седмици: обеща да върне омразния и тежък за бюджета на италианеца данък върху жилището, платен през 2012, и да го отмени за в бъдеще. Ако не го направя, ще си сменя името, наричайте ме Цезар!, отсече той и дори изпрати 9 милиона писма по домовете на бъдещия си електорат, за да обясни как точно парите ще бъдат взети от данъците на италианците в Швейцария, как вече е преговарял и взел съгласието на банките там. Прикани всички да го осъдят, ако не изпълни обещанието си. Тъжно-смешното е, че видяхме по телевизията опашки от възрастни или недоразбрали хора пред пощите с тези писма да си искат парите. “Малкият Цезар” успя да главозамае поклонниците си и за броени дни намали, според сондажите, разликата между себе си и левицата. Окончателните резултати потвърдиха и дори надминаха предвижданията и дясната коалиция на Берлускони зае второ място и в Камарата, и в Сената. Лидерът й и този път се оказа ненадминат в изкуството да владее аудиторията.
Точно тези качества липсват на подалия оставка премиер Марио Монти. Посъветван лично от президента Наполитано, който виждаше в него следовника си, да остане неутрален, професорът-технократ се включи в играта и създаде центристката коалицията “С Монти за Италия”, откраднала гласове и от левицата, и от десницата. Чужда на всякакъв популизъм, нейната програма включва социални, финансови и политически реформи, тя е изключително обвързана с Европейския съюз. Площадите, така свойствени на харизматичния Берлускони, бяха чужди за този леден и премерен мъж, при когото обаче всяка дума си тежеше на мястото в избраните от него затворени пространства. Той изведнъж свали маската на протоколната учтивост към до вчера поддържалите го левица и десница в парламента, стана агресивен и с типичния си британски хумор изплю камъчето за техните минали грешки. Принуден от правилата на играта, в едно от телевизионните интервюта Монти показа лош вкус, като се умили пред подареното му кученце и дори с усмивка отпи от поднесената му бира (открит намек за общите му възгледи с Меркел). Паметта на италианците е толкова къса, че те бързо забравиха как само преди 14 месеца технократското правителство и личният авторитет на Монти спасиха страната от сигурна икономическа катастрофа и й възвърнаха международната чест. Без съмнение, подготвеният и сериозен икономист, чужд на всякакви евтини обещания, се оказа безупречен премиер, но слаб политически лидер, което го провали и му отреди четвърто място в Парламента.
Горчива се оказа и победата на лявата коалиция начело с “Демократичната партия” на Пиер Луиджи Берсани. Първенци в класацията, те надминаха само с няколко хиляди гласа съперниците си в Камарата, но, въпреки първенството си, не постигнаха мнозинство в Сената, за да съставят самостоятелно правителство. Берсани беше прекалено спокоен и сигурен в победата си, след като в края на м. г. на първични избори на левицата за кандидат-премиер спечели 60% срещу съперника си. Това го убеди, че и в национален мащаб ще е първенец, подведоха го и сондажите, които седмици наред предопределяха успеха на левицата. Той се включи в играта късно и, вместо да се съсредоточи върху конкретни предложения, се втурна да мисли за бъдещи коалиции с центъра на Монти и най-вече да напада Берлускони: Трябва да изчистим петната от ягуара. Поради това по време на кампанията си по телевизията получи ягуар, но плюшен, за разлика от истинските кученца на Берлускони и Монти.
И докато от малкия екран ни забавляваха разните представители на фауната, там изобщо не се появи директно истинският победител - комикът Джузепе (Бепе) Грило (grillo в превод от италиански е щурец – бел. а.), създал движението “Пет звезди”. Никой не очакваше, че то само ще надхвърли 25% в Камарата и ще заеме там първо място. Дошъл от театралната сцена, Грило се премести на реалната - площадите, където царуваше. Спечели дори Дарио Фо и Адриано Челентано. Той бойкотира телевизионните шоута, но екранът показваше повече неговите изяви, отколкото отделните монолози на несъгласилите се на диалог помежду си Берлускони, Монти и Берсани. “Щурците”, както наричат бъдещите депутати на самофинансиралото се и общуващо основно чрез фейсбук и туитър движение, изразиха “зимата на италианското недоволство”. Тяхната програма е протест: срещу съществуването на партии, независимо от коя боя; на профсъюзи, на данъка върху първо жилище, на еврото, чието оставане в Италия да се реши с референдум. Грило, с присъда в миналото си и не кандидат-депутат, въплъти гнева на италианците – до вчера главно работници, днес основно собственици, уморени да бъдат манипулирани от левица, десница, център. Жалко, че зад протеста няма никаква програма. Повече се крещи, отколкото се предлагат конкретни неща. “Щурците” не искат да се съюзяват с никого за управление, заявяват, че ще гласуват отделни предложения, попътни на вижданията им, откъдето и да произлизат. Все още си мислят, че са на площада, а не в Парламента.
Светът се страхува и смее над неуправляемата Италия, която си игра с изборите си и най-вече - с техните резултати. Карикатури и статии в европейски и американски издания изразиха това, което лидерът на немските социалдемократи неразумно произнесе точно по време на визитата на президента Наполитано в Германия: Ужасен съм, че в Италия спечелиха двама клоуни. За първия това е професия, другият е политик, воден от тестостерона си.
Друг един уважаван актьор, Нери Маркоре, преди два месеца сполучливо изигра по телевизията Монти след оставката му и го изпрати с пророческите днес думи: Италианци, аз си тръгвам и моят кошмар свърши, но вие сигурни ли сте за вашия?
 
Флоренция, специално за “Култура”
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”