Реплика от ложата (театър), брой 9 (2715), 08 март 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: <i>За какво е нощта</i> с въпросителна
Български  |  English

За какво е нощта с въпросителна

 
„За какво е нощта” от Майкъл Уелър. Превод Харалампи Аничкин. Режисьор Николай Поляков. Сценография Невена Белева. Участват Милена Живкова и Ивайло Герасков. Театър „София”.
Хубаво заглавие: „За какво е нощта”. Без въпросителна. Не е често явление доброто заглавие. Дори на добре написаните пиеси. А Уелър без съмнение е опитен драматург и неговата пиеса „За какво е нощта” (2002) е убедителен аргумент към това твърдение. Макар и непознат в България, той има множество пиеси зад гърба си. Едва ли обаче някоя може да затъмни славата на неговата „Коса”, която Форман избира за знаменития си филм 11 години след премиерата й и го кани за сценарист. Такъв впрочем е и случаят с Питър Шафър и „Амадеус”. Не знам дали Уелър е по-интересен от Шафър, но е също толкова умел майстор на диалога, който, по силата на улегналата стара традиция на модерната драма, произвежда затворения свят на действието чрез кривата на промените в отношенията между героите, респективно – промяната в ситуацията, в която те са поставени.
Майстор е Уелър на психологическия анализ. От него възникват образите на персонажите в „За какво е нощта”. Произлизащ от класическата драматургична школа на Тенеси Уилямс (макар и без неговото изключително умение да отключва най-потайните кътчета и рани в света на различните, затворените, аутсайдерите, чувствителните), Майкъл Уелър е написал пиеса за стаените преживявания и за дълбоките травми в живота на двама средни представители на средната благоденстваща американска класа - Мелинда Мец и Адам Пензиъс. Тя е Линди – съпруга на наследник на велосипедна империя, а той е Адам – преуспяващ архитект, женен за балерина. И двамата са пропуснали в миналото шанса да реализират някогашната си връзка. И двамата сега са с провалени настоящи бракове, макар тя да не е разведена, а той да се е разделил с бившата си. Та „За какво е нощта” е заглавието, което, въпреки очевидната си двусмисленост, недвусмислено „казва” за какво е тази пиеса. Нощта е времето, което двамата имат, освен за секс, най-вече за прозрения и откриване на истини за себе си и живота си – кой до къде е стигнал, какво се е случило с него, какво са постигнали и каква е цената, възможна ли е промяна, когато и за двамата е ясно, че навиците, ангажиментите и спомените могат да се окажат по-силни от страстите?
Както казах, това е пиеса за човека от средната класа, която, както цял поток от себеподобни пиеси и цяла индустрия от добри глобални тв-сериали, представя хората във всекидневните им мрежи от най-банални и нормални взаимоотношения и последствията от направените от тях избори, а в представлението си Николай Поляков ги показва - с любопитство, с дистанция към сюжета и дори с известна ирония.
За него не е типичен интересът към подобен тип добре скроена психологическа драматургия. Когато поставя психологически драми, както беше със „Сексуалните неврози на моите родители” на младия швейцарски драматург Лукас Берфус, той се интересуваше от болезнените зони в живота на обществото и връзката им с промяната в съвременните отношения и психиката на хората, тоест, тъкмо от неврозите им. В „Турамису” се пробва в сериалната естетика върху проблемите на съвременните жени, а тук вглеждането в интимните отношения между Линди и Адам е вероятно опит за нещо друго – да работи с актьорите в нюансите на отношенията между героите и изграждането на логиката им в линията на едно откровено психологическо действие. Не може да се каже обаче, че изпълнението на Ивайло Герасков и Милена Живкова е емоционално завладяващо, каквато е прицелната точка на тази пиеса. Макар очевидно с режисьора да са се опитвали да напипват нюансите в изказа, и двамата не могат да се разделят с клишетата в изобразяването на чувства и да се съобразят с необходимия за подобно малко пространство дискретен и нюансиран изказ в играта.
Николай Поляков е създал все пак някаква иронична дистанция към сериалния привкус на сюжета, накъсвайки действието с рекламни субтитри в червено, които вървят над сцената. Иронията може да се разбере и така – нощта е за секс, равносметки и прозрения, за гледане на сериали или ходене на театър. А изборът естествено е личен.

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”