Крешендо/декрешендо (музика), брой 9 (2715), 08 март 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Камерна вечер с песните на Димитър Ненов
Български  |  English

Камерна вечер с песните на Димитър Ненов

 

С аристократизъм, интровертна чувственост и модерна естетика музиката на композитора Димитър Ненов (1901-1953) по най-естествен начин въвежда слушателя в собствения си звучащ лабиринт и задържа дълго вниманието му. Това се случи и на концерта в Първото студио на БНР, на който певици от Смесения хор на радиото изпълниха соловите песни за сопран и пиано на Ненов. Концертът бе под надслова „Извън редицата”, един надслов, който визираше не само извънредността на личността и творчеството на Димитър Ненов, но също и изявата на музиканта, излязъл извън редицата на хора, за да покаже личната своя творческа чувствителност на интерпретатор.
„Изкуството е освобождение” - тази максима на Ненов сякаш доминираше в концертната атмосфера, където свободата на една събрана и обединена музикантска воля редеше невероятните послания на камерната вокална лирика на Димитър Ненов. Впрочем, зад тази идея стои главният диригент на хора Драгомир Йосифов, който продължава да работи за постоянното разкриване и припомняне на ценни, но позабравени страници от българската музикална култура. В концерта участваха 12 дами от радиохора и партньорите им на пианото Богдана Попова, Марио Ангелов и Драгомир Йосифов. Намирам за символично и също така, за логично този концерт да се сътвори и изпълни от радиомузиканти; Димитър Ненов е първият „музикален уредник” (1935-1937) на тогавашното Радио София, поканен от Сирак Скитник. Зад това, за днешните представи, скромно означение на неговата функция в радиото се крие създадената, основополагаща и в много свои детайли валидна и до днес фундаментална концепция за музиката, музикалните жанрове и музикалните програми в радиото, в която този изключителен ерудит и интелект влага целия си европейски опит.
Своите песни Димитър Ненов пише в продължение на повече от две десетилетия. Като изключим двете ранни песни по стихове на Шарл Бодлер, писани в Дрезден през 1922 г., останалите са по стихове на поети, които са или негови съвременници – като Николай Лилиев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Владимир Русалиев, Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев, Димитър Пантелеев, Кирил Христов и Магда Петканова, а също Димчо Дебелянов и Пейо Яворов. Изборът на поезия при Ненов, както се вижда, никак не е случаен. Модерната линия на писаното слово добавя музика към нотния текст на Ненов, провокира го, изпълва го. В своето лирическо творчество Ненов влага своята уникалност както в интерваликата си и в хармоничния език, така и във визията за клавирната партия в песните. И, като при всеки голям творец, както всяка песен е завършено музикално цяло сама за себе си, така всички те, поднесени в една вечер, прозвучаха като части от едно екстазно заявило се цяло - на определената и заявена, рядко оригинална същност. Именно в тази осъзната и от публиката цялост, създала силен вътрешен контекст, се реализира най-силно ефектът на вечерта. Лирическата амплитуда на преживяването (предимно в тъмни цветове) създава единност, въпреки разнообразието на структуриращите я елементи. Баладичният характер сякаш преобладава, „аргументиран” със силен, завладяващ и все пак сдържан, вглъбен в себе си, съкровен драматизъм. Към тембристата природа на високия женски глас гласът на пианото на Ненов допълва, контрапунктира, често „взривява” отвътре вокалната фактура, с което тя се и разтваря в клавирните цветове, но и разгръща, извисява своите дадености.
Трудно е в краткия текст да се характеризира изпълнението на всяка от 12-те певици, които изнесоха вечерта. Емилия Кирчева, Дарина Линкова, Десислава Иванова, Даниела Панчевска, Ива Кръстева, Будинка Попова, Надя Павлова Стела Колева, Галя Симеонова, Стефка Антонова, Цветомила Димитрова и Диана Филипова показаха висока гласова култура, пяха с реално проникновение и прозрение за редкия смисъл и важност на музикантската задача, която са поели. Вложиха в нея не само интензивно вокално присъствие и красиви, работещи гласове, но и ценния си опит на ансамблови музиканти, като пресъздадоха богатия лирико-драматичен свят на тези произведения, използвайки максимално възможностите на тембровата вокално-инструментална същност на творенията на Димитър Ненов.
още от автора


1 - 08.03.2013 02:27

Г-жа Дочева,
От: Облак бял
Аз бях вероятно единственият любител, ведно със сина ми, на този концерт. И с думи прости ще кажа, че Вашия текст е измислен, блудкав и в крайна сметка неистински. Защото, смисълът на това представление за Вас е отчет с дежурните "сложни" думи, а за мен беше невероятен шанс да се докосна в различното. "Извън редицата" е едно, както и "Изкуството е освобождение" е съвсем друго. Маркирането на тези обстоятелства не е сила. Драгомир Йосифов има предимството да провокира последователно, каквото си иска (а то никога не е случайно) и да прави смисъл от него. Това е задължително! Не разбирам, защо не го разбирате. Благодаря.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”