Думи срещу думи ( литература), брой 9 (2715), 08 март 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Дж. К. Роулинг, само за възрастни
Български  |  English

Дж. К. Роулинг, само за възрастни

 
Джоан К. Роулинг. Вакантен пост. Превод от английски Венцислав К. Венков. ИК Колибри, С., 2012
 
Освен всички жанрови разделения в съвременната романистика, както изглежда, можем да говорим за два типа автори: едните пишат кратки, а другите – дълги романи. Дж. К. Роулинг определено е сред вторите. Нейният пръв роман за възрастни беше дългоочаквано събитие, организирано така, че книгата да се появи едновременно във всички страни. И веднага стана ясно, че дългото писане е било мотивирано с две неща. Едното е обемът на книгата – 450 страници в по-голям от обичайния формат; другото – очевидната амбиция на авторката да се докаже в новото жанрово амплоа и да не разочарова надеждите, заплашително натрупани още преди текстът да е завършен.
„Вакантен пост” преди всичко е много английски роман; той не би могъл да съществува без голямата традиция на реалистичните романи в английската литература от XIX век. За разлика от въображаемия свят на Хари Потър, сега авторката е заложила на националното, дори на регионалното като пропуск към световната литература. Пагфърд е симпатичен малък гад с типична викторианска атмосфера, с живописен централен площад, потънал в цветя. Животът тук изглежда безоблачен и кротък, отпуснат в лениво щастливо безвремие. Едно „обикновено” събитие обаче променя всичко – умира Бари Феърбрадър, петдесетинагодишен общински съветник с вродена склонност към спукване на мозъчна артерия. Тази неочаквана смърт раздвижва дремещи под повърхността на спокойния провинциален живот напрежения и конфликти. Разказът следва отблизо бита на седем-осем семейства от почтената средна (и на едно от долната) класа и регистрира в детайли как се разширяват пукнатините, как се задълбочават противоречията, как назрява взаимната непоносимост между техните членове. Тук напълно важи прословутата формула на Толстой: всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. Впрочем и българската традиция може да допринесе към поетиката на разпада в домашния свят; точно както в „Гераците”, и тук „бедите изпълзяха като змии, незнайно откъде”, а всъщност – от натрупаната потискана агресивност, от обидите, страховете и травмите в душата на всеки човек. В продължение на няколкостотин страници лавината на проблемите набира сила, приведена в ход от необходимостта да се попълни овакантеният пост на съветник в местната община. За разлика от сагата за Хари Потър, тук няма „добри” и „лоши” герои; злината, агресивното поведение, дори жестокостта са просмукани в дребните, битови жестове на всички хора, които населяват „идиличния” свят на затворената, ограничена, морално застояла английска провинция.
Няма съмнение, че Роулинг прави роман на нравите с реалистични акценти в поведението на всеки от главните (двадесетина) герои, изграждайки типични характери на своята типична среда. Виждаме я като опитен психолог, внимателен наблюдател и добър разказвач. Всъщност е много трудно да удържиш интереса на съвременния читател в петстотин страници разказ за дребното всекидневие на група обикновени хора, но тя го прави. (Въпреки че първите англоезични рецензии, пристрастени към необходимостта да сравняват „Вакантен пост” с „Хари Потър”, като цяло не са блестящи.) Романът се чете с увлечение, каквото обикновено предизвиква популярният текст. Колкото и банално да звучи, героите „оживяват” в съзнанието на своя читател, той започва да мисли с тях и сега разбираме едно от предимствата на дългото четиво, което бавно те всмуква и здраво те държи. Впрочем откриваме, че Роулинг не е забравила нищо от предишните си творби, а най-малко от всичко – желанието за драматичен финал. В последните стотина страници сюжетното напрежение непрекъснато нараства; една по една се взривяват драматичните сили, нагнетени във всяко семейство. Взривовете изиграват ролята на катарзис; напрежението започва да се отлива обратно към своите първоначални граници. Сюжетът се затваря чрез нова смърт; сега вече тя е смърт-изкупление на най-невинния наличен герой. И както след всяко жертвоприношение, общността се успокоява. У читателя обаче остава едно скрито предупреждение, което го кара да се оглежда повече и да се взира по-дълбоко в застоялото спокойствие на собствения си провинциален („английски”) свят.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”