Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 6 (2712), 15 февруари 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Питагорейци на пазара
Български  |  English

Питагорейци на пазара

 
Странна ситуация – по този начин определя Красимир Терзийски днешното глобално увлечение светът да се „обяснява винаги през икономиката и финансите“: „така работи пазарът; така е устроена икономиката; ние не трябва да пречим…“ Наистина е странна: ако през античността пазарът е по-скоро място, където един философ може да проиграе своите житейски избори и теоретични конструкции, днес пазарът не е място, а операционална система, настояваща, че всичко и всички трябва да функционират съобразно нейните принципи. Именно опе-рационална, тоест, нищо по-разумно и логично от пазара. Съвсем различно в древността: Питагор, когото попитали какво е животът, отговорил (разказва Диоген Лаерций), че той приличал на Олимпийските игри: на тях някои идвали да се състезават, други да търгуват, а най-щастливите – да наблюдават. Само робите, допълвал той, се раждат с блянове за слава и печалба, докато единствено философите се раждали за истината. Сократ пък, когато веднъж се разхождал из Атинския пазар, внезапно се спрял и горещо благодарил на боговете. На учудените си спътници обяснил, че го прави, защото го осенило прозрение – от колко много неща нямал нужда. Пазарът обаче се крепи баш на нуждата – искаш, за да имаш и потребяваш, имаш, за да потребяваш и искаш, потребяваш, за да искаш и да имаш…
В този смисъл, българските икономически телевизии от рода на България ON AIRи EBF Икономика, въпреки насочеността на програмите си, приличат повече на безкористен древногръцки философ, отколкото на бляскав бизнес мениджър. По видимата причина, че те нито са обречени на слава, нито на печалба – публиката със сигурност им е твърде ограничена, а за някаква висока принадена стойност вследствие дейността им едва ли може да се говори. Те всъщност наблюдават – пазари, икономически тенденции, валутни курсове, социално-икономически процеси, и се опитват да ги изведат в една сравнителна простота и разбираемост. Повече информативни, повече новинарски, повече показващи (макар че България ON AIR има доста публицистични предавания), те са телевизии на страничното око – нито участващо, нито пазаруващо, а единствено констатиращо вездесъщието на икономиката и пазара. Дори със самото си наличие – след като има специализирани телевизии, значи са важни, значи без тях не може. Те са доказателство, че днес светът наистина се обяснява през икономиката и финансите.
Простота и разбираемост… Да, ама не, да го кажем с думите на Петко Бочаров. Защото те са „многоекранни“: няколко „прозореца“ са отворени, за да тече информация в тях – борсови индекси, валутни курсове, икономически новини, бизнес форуми и т.н. Също като новинарските телевизии, като големите образци CNN, Euronews, CNBC, където няма само една новина, новините са много, новините са легион. Светът е прекалено сложен, за да се побере в един само екран; икономиката и пазарът по същия начин – само екран не им стига, нужни са повече. Опе-рационалността на бизнеса и финансите се превръща в опе-и-рационалност – нещо необяснимо, неразбираемо, непонятно. Пазарът, тоест, не е проста работа, сложна и смислите му са повече от един: да се схване тайната на пазара е все едно да се схване тайната на живота. Което никога не става – времето на човека е твърде ограничено, за да е в състояние да се справи…
Макар че едва ли: пазарът не е нищо друго, освен алчност, и неговата всесилност в днешното супер-капиталистическо време говори единствено за това, че човекът е изпаднал до жалката ситуация вече да не е политическо/полисно, а ненаситно/алчно животно. Българските икономически телевизии само отразяват този печален факт, българското общество обаче го изповядва като най-висш Символ на вярата. Вяра-жажда, която само шепата пръст може да утоли.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”