Български  |  English

Влошаването

 
Опасното влошаване на руско-американските отношения през последните месеци е нещо повече от неуспех на Обама за осъществяването на презареждането на силно развалените през първия му президентски мандат двустранни отношения.
Вземете Сирия, Иран, Северна Корея или Афганистан – руският президент Владимир Путин държи козове в ръцете си и тези козове той може да използва както във вреда, така и в полза на стремежите на администрацията на Обама.
На Обама му е много необходима руската помощ, за да изведе американските войски и техника от нямащия излаз на море Афганистан. Необходимо му е руското сътрудничество или поне ненамеса на другите международни фронтове.
Изглежда обаче, че Путин не вижда особени причини да помага. След избирането му през миналата година за трети президентски мандат, той увеличи политическия си капитал сред много от руснаците, тъй като влезе в конфронтация със Запада и особено със Съединените щати. Миналогодишните улични демонстрации за демокрация се изпариха и бившият офицер от КГБ контролира всичко и всички.
През декември двете страни приеха наказващи закони, които се превърнаха в кулминация на миналогодишното влошаване на отношенията. Американският закон за наказване на Русия за нарушените човешки права и ответния руски закон, забраняващ на американците да осиновяват деца от Русия, отразяват вътрешната политика и националния шовинизъм. Тези закони усилиха най-лошите подозрения на двете страни по отношение една на друга.
Това влошаване на отношенията поставя Обама в неизгодно положение, тъй като сега ще му се налага да решава колко далеко може да отиде в опитите си да умиротвори Путин, който започна своя президентски мандат с това, че миналата пролет отказа поканата на Обама да посети Овалния кабинет.
Отдавна вече се очаква посещение на Обама в Русия, което трябва да се състои през тази година, въпреки че засега няма определени никакви дати.
Реалният въпрос за Путин и Обама се състои в това да сложат настрана онези проблеми, по които те просто не могат да стигнат до взаимно съгласие – да кажем, по демокрацията и по Сирия – и да решат какви са важните за тях теми, по които могат да си сътрудничат – заяви Стивън Сестанович, експерт по Русия от Съвета по международни отношения. Изглежда, че през новия президентски мандат списъкът на тези теми ще бъде по-къс, отколкото през последните четири години, отбеляза той.
Русия, както и Съединените щати, има право на вето в Съвета за сигурност, а членуването й в други дипломатически клубове придава на тази бивша свръхдържава несъразмерно международно влияние.
Когато казва „не”, Путин може да вреди на американските цели по въпроси, които са много далеко от Русия, далеко и от руските претенции към САЩ във връзка с плановете на Вашингтон за създаване на система за противоракетна отбрана в Европа.
Влиянието на САЩ е ограничено. Обама едва ли ще се откаже от плана за изграждане на ПРО и едва ли ще преразгледа мерките, водещи до облекчаването на търговските връзки между двете страни. А перспективите за отстъпки в областта на контрола на въоръженията все по-малко убеждават Русия.
От гледна точка на Москва, Обама не се е съобразил с нея или е постъпил, въпреки нейното безпокойство по два важни въпроса – противоракетната отбрана и военната интервенция в Либия. Тези два момента затвърдиха убеждението на Русия в това, че главният лост за въздействие на Америка, това е способността й като валяк да мачка и приятели, и врагове.
По думите на Сестанович, от времето на Роналд Рейгън, при нито един американски президент отношенията с Русия през втория мандат не са били по-добри, отколкото в първия. Но нито един не е започвал новия си мандат с такива мощни и сериозни неудачи и рязък обмен на обвинения, както беше през декември.
Конгресът осъди Русия по повод нарушенията на правата на човека и прие санкции, предвиждащи забрана за влизане в САЩ и финансови ограничения за руснаците, обвинени в такива нарушения. Законът е наречен на името на загинал през 2009 година в затвора руски юрист. Обама утвърди тези мерки, като се отказа от предишните си възражения. Москва нарече приетия закон „одиозен”.
Ние естествено разбираме скритите цели на тази политическа игра, започната от тези, които са против подобряването на руско-американските отношения, заяви руското министерство на външните работи. Тези хора са готови да използват всеки предлог, за да накажат Русия за нейната независима и принципна позиция в международните отношения.
И в отговор Русия прие закон, забраняващ на американците да осиновяват руски деца, поради което стотици чакащи оформянето на документите семейства се оказаха във висящо положение. Наскоро Кремъл леко смекчи позицията си, като заяви, че законът ще встъпи в сила едва през следващата година.
Администрацията на Обама знаеше, че да се работи с Путин няма да е лесно. Обаче, както казват официалните лица и аналитиците, бързото влошаване на отношенията беше напълно неочаквано.
Както заявяват Съединените щати, новият руски закон, изискващ от получаващите чуждестранна помощ организации и журналисти да се регистрират като чуждестранни агенти, има за цел да смаже критиката по адрес на правителството на Путин. През септември, без да уведоми предварително, Путин изгони от Русия Агенцията за международно развитие на САЩ, USAID, като сложи край на двайсетгодишната й работа за оказване на икономически и други услуги – само защото смята, че тази организация оказва подривна поддръжка на демокрацията.
А след това Москва изуми Вашингтон със заявлението си, че излиза от договора за контрол над въоръженията, който бе в основата на руско-американското сътрудничество от времето на разпадането на Съветския съюз. Този договор от 1991 г. беше продължаван два пъти и според американските сметки е позволил да бъдат дезактивирани повече от 7650 стратегически бойни заряда.
Нашият подход си остава същият: ние ще се опитваме да си сътрудничим с Русия по максимален брой въпроси, в това число Иран, Афганистан и Сирия, каза прессекретарят на Държавния департамент Виктория Нуланд. Но в същото време ще говорим много ясно и откровено за това, с което не сме съгласни – което и правим по въпросите за правата на човека, за качеството на демокрацията в Русия, което и правехме по въпроса за Сирия и по други въпроси.
В някои случаи реакцията на САЩ се оказва остра. Държавният секретар Хилари Клинтън заяви миналия месец, че Русия се опитва да възроди своето политическо и икономическо влияние върху тези страни, които някога са влизали в състава на Съветския съюз. Налице са действия за нова съветизация на този район под предлог за регионална интеграция, заяви Клинтън в Ирландия, говорейки пред група юристи и правозащитници. Дайте да не се заблуждаваме, каза тя. Ние знаем какви са целите им и се опитваме да намерим ефективни средства за забавянето или прекратяването на този процес.
Толкова откровеното изявление на Клинтън отразява недоволството на САЩ от „оттеглянето” на Русия и съседните й държави от политическите свободи и свободата на пресата, а също и общото разочарование от политиката на Москва. Нейното предупреждение, прозвучало само няколко часа преди срещата й с руския министър на външните работи, на която те проведоха трудни преговори за гражданската война в Сирия, показа и парадоксалната ситуация, в която се оказа Вашингтон, като осъжда Русия за предполагаемо вършените от нея безчинства и в същото време се обръща към нея за помощ.
Русия е ключов съюзник на Сирия, където тя има военноморска база. По най-различни причини Москва отказва да поддържа международни действия, насочени срещу властта на сирийския президент Башар ал Асад. Това противопоставяне практически замрази всякакви значими действия срещу Асад, като доведе ситуацията до гражданска война, траеща вече почти две години и взела живота на почти 60 000 сирийци.
Отношенията на САЩ с Русия не бяха прости дори в най-добрите обстоятелства и успех в тях можеше да бъде постигнат основно по въпросите от взаимен интерес, като контрола над въоръженията. Обама не успя да разшири тези области на сътрудничество, независимо от топлите му отношения с предшественика на Путин Дмитрий Медведев. През миналата година Обама заяви на Медведев, че след президентските избори в САЩ той ще има повече свобода на действие за водене на преговори по противоракетната отбрана. Руснаците се надсмяха над наивността на Медведев, вярващ на обещанията на Обама, каза специалистът по Русия от университета Джордж Мейсън Марк Кац. Такива чувства изпитват твърде много руснаци, но Путин усеща това много дълбоко – той чувства, че каквито и действия да извърши, американците ще ги използват само в собствена полза, заяви Кац. А нашето отношение е такова: ние искаме от тях да правят само това, което те във всеки случай трябва да правят, за да не ни се налага да им правим отстъпки поради готовността им да сътрудничат с нас. В това е основната разлика.
The Washington Post, 14 януари 2013
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”