Български  |  English

Когато родителите са гейове

 

Все по-често хомосексуални двойки имат желание да имат деца. Но това желание е трудно изпълнимо: как лесбийките да намерят донор на сперма, а гейовете - майка? Към това трябва да добавим и още един проблем – въпросът, който си поставят законодателите: дали бъдещите деца на хомосексуалистите ще се справят с новия жизнен модел, в който ще трябва да израснат.
(…)
Вивиене и Сабине са част от едно ново поколение на самоуверени гейове и лесбийки. Те искат не само да бъдат приети от обществото като двойка, но и претендират за правото да имат деца, да създават семейства. „Едно табу беше разбито”, са написали от организацията на лесбийките и гейовете в Германия в тяхната „семейна книга”, която представлява помагало със съвети на тема „Как лесбийките и гейовете да имат дете?".
Не би могло да се каже колко са родителите – хомосексуални двойки в Германия, тъй като сексуалната ориентация не е поставяна като въпрос при нито едно преброяване на населението. Но имайки предвид ситуацията в САЩ, където се събират съответните данни, Лела Ленеман - ръководител на Отдела за еднополовия начин на живот в Берлинския Сенат, смята, че всяка трета двойка лесбийки и всяка пета двойка гейове имат деца. Такава най-вероятно е ситуацията в Германия, където родителите – гейове и лесбийки, са около един милион. Но трябва да се има предвид, че много от децата в тези двойки са от предишни хетеросексуални връзки на един от партньорите. Въпреки това обаче, делът на децата, които израстват в хомосексуална двойка, се увеличава и затова има редица индикации - изобилието от сайтове по темата, нарастващ брой специализирана литература, голям брой малки обяви на хора, търсещи донори на сперма, както и много нови социални групи в мрежата, обединяващи се в името на идеята – да подкрепим хомосексуалистите в желанието им да имат деца. Така че спокойно можем да говорим за Gayby Boom[1].
„Това е едно много амбициозно движение”, казва Лела Ленеман. Само половин година след създаването си то набра 140 члена, от които две трети - лесбийки, и за същото това време „произведе” три деца.
"Това си е цяло изследователско поле”, смята тя и допълва, че описвайки всички „съзвездия” от "семействата на Дъгата", с които се e срещнала, вижда следния резултат: те могат да бъдат разпределени в 16 категории – като се започне от самотна майка лесбийка, мине се през баща гей с осиновено дете, две майки лесбийки с деца от анонимни донори на сперма, двойка лесбийки с деца от предишни бракове и се стигне до гейове и лесбийки – приемни родители, като общо четиримата възпитават няколко деца. Както се вижда, пътят на гейовете и лесбийките към осъществяването на желанието им да имат дете не е никак лесен, но фактът, че не се отказват, показва колко силно е то.
Вивиене и Сабине, за които стана дума, търсят баща за бъдещото си дете, но не желаят той да бъде активен баща – т.е., някой трети, с когото те да трябва да делят грижите и възпитанието на детето. Те търсят един вид приятел на детето, който редовно да ги посещава и за когото детето да знае, че той е неговият баща, но да не му казва „тати”. Според Сабине, ако детето се обърне към баща си с тези думи, то ще маркира едно отсъствие, една липса. По същата причина Сабине и Вивиене смятат, че детето трябва да се обръща към тях само на малки имена.
Подобно странно тризвездие не се притеснява от вероятността детето им да бъде хетеросексуален мъж, защото за тях по-голямото предизвикателство е да се справят с нещо, при което нямат модел на подражание и заради което единственото, което могат да направят, е да открият сами себе си.
Нарастващото желание на хомосексуалистите да имат деца е израз на една нова самооценка, която може да се обясни с факта, че животът на гейовете и лесбийките се е превърнал в нещо много по-естествено от преди.
За това е допринесъл влезлият в Германия през 2001 г. в сила Закон за гражданското съжителство[2], както и откритото признание на обществено значими личности, че са гейове (като например берлинският кмет Клаус Воверайт) - все неща, които променят обществения климат.
Постепенно и самите хомосексуалисти променят собствената си настройка. Първоначално се е смятало, че който заявява себе си като хомосексуален, няма право да желае да има дете. Ето защо в началото много хомосексуалисти, открито говорещи за своята сексуалност, държат настрана своите деца от предишни хетеросексуални връзки. Но постепенното се стига до ситуацията, в която все повече хетеродвойки остават без деца, докато при гейовете и лесбийките се случва обратното - те вече не искат да потискат желанието си да имат дете.
„Ти не можеш да се грижиш за никакви деца, ако се измъчваш от въпроса: Ще им кажа ли в работата, че съм гей или не”, казва 37-годишният банкер Марио. Той и неговият 35-годишен партньор Георг, както и три двойки лесбийки от Хамбург, поставят началото на инициативата „Издирват се деца”. Най-голямото желание на Марио и Георг е да намерят двойка лесбийки, с която заедно да могат да отгледат едно дете. „Толкова много любов получих през живота си, че искам да я предам нататък”, казва Марио.
„Разбира се, има значение и желанието ми да се възпроизведа. Има нещо много специално в това на света отново да се появят същите лунички като моите!”, добавя Георг. „А и аз вече съм написал в годишния албум на гимназията, че някога ще имам три деца, макар и по онова време вече да знаех, че съм гей.”
Gayby-Boom-ът е онзи аргумент, който разколеба политиците и законодателите в Германия в категоричния им отказ да поставят знак на равенство между хомосексуалните и семейните двойки: Бракът е защитен конституционно по особен начин, защото той трябва да гарантира, че при създаването на едно семейство има две страни – мъж и жена, докато хомосексуалните двойки остават бездетни – по такъв начин през 1993 г. Германският федерален конституционен съд формулира решението си, с което оправдава неравенството при третирането на хомосексуалните и семейните двойки по граждански иск, заведен срещу дейността на Служба “Гражданско състояние”.
През годините този аргумент се разширява с допълнителни подаргументи. И през 1997 г. Федералният трудов съд отказва на хомосексуалните двойки, които са държавни служители, да получат допълнителни надбавки към заплатата си (които същевременно се отпускат на бездетните двойки) с обяснението, че „хомосексуалното съжителство” не би могло ”да се сравни с брака по една характеристика”: то, „за разлика от брака, не е годно за възпроизводство на населението”.
И така, дори в Закона за гражданското съжителство на червено-зелената коалиция този аргумент е приет и на гейовете не е позволено да осиновяват деца.
Освен това, за тях няма и съвместно попечителство и ако биологичният родител почине, родителските права не се поемат от другата част на родителското тяло дори и ако двойката е била сключила договор за гражданско съжителство. Законът само дава на ко-майките и ко-бащите „малко право на осигуряване на грижа” по отношение на „въпроси, свързани с ежедневието на детето”, което обаче се прилага само със „съгласието на родителската част, имаща право на грижа”. Също така на родителите хомосексуалисти не се предоставят данъчни облекчения, заради което при тези двойки детето излиза по-скъпо, отколкото при хетеросексуалните двойки, сключили брак. Но, както се казва, обществото е много по-напредничаво от самата политика.
Всяко дете има право да знае произхода си. Какво ще кажете един ден на сина си за баща му? „Ще му кажем истината, ако той попита”, отговаря Йохана, която заедно със своята партньорка е напълно наясно, че синът им ще расте с едно „по условие” непознаване на биологичния баща. Но той няма да бъде сам в момента, в който ще трябва да се сблъска с този проблем: в една група на майки-лесбийки с деца той ще расте заедно с още три други дечица, които няма да познават своите бащи и така по-лесно ще се справи с положението си, надяват се жените. Междувременно Йохана се опитва отново да забременее в същата холандска клиника, използвайки спермата от същия анонимен родител като при първия път, когато ражда сина си – и който сега трябва да си има истинско братче или сестриче.
Интересното е, че много лесбийки се опитват да запазят докрай анонимността на донора на сперма, а в действителност всяко дете има право да знае своите генетични родители. Не еднократно Федералният конституционен съд в Германия е излизал със становище, че това е изискване по Конвенция на ООН за правата на детето.
На всяко дете трябва да бъде даден шансът да се запознае с биологичния си баща. Ето защо днес в никоя банка за донорска сперма в Германия не са в състояние да гарантират анонимността на донорите. Швеция е първата страна в света, която още през 1985 г. дава право на децата, „когато са достатъчно зрели”, да научат самоличността на генетичния си баща. Поради тази причина данните на всички донори на сперма се събират в общ национален регистър. В Холандия от средата на 2002 г. подобен закон също е в сила, заради което клиниките за репродуктивно здраве в страната могат да приемат само т. нар. „Да”-донори, които дават позволението си на един по-късен етап заченатото от тях дете да влезе в контакт с тях. Т. нар. „Не”-донори пък, които държат на своята анонимност, могат отново да станат донори само при условие, че вече с тяхната сперма е заченато дете и родителите му отново искат да се обърнат към него за второ.
Причината за промяната в практиката - отказът анонимността да бъде запазена, идва от натрупания вече опит с осиновени деца. За много от тях генетичният произход е от голямо значение при формирането на идентичността дори когато тези деца имат добра връзка с осиновителите си, а биологичните им родители не играят никаква роля в живота им.
Германските лесбийски двойки се насочват към клиники за репродуктивно здраве в Холандия и в Дания. По-специално в Копенхаген една клиника се рекламира с твърдението, че 60% от нейните клиенти са жени лесбийки или самотни майки.
В същото време, според Томас Катцорке от центъра за репродуктивна медицина в Есен (най-голямата банка за донорска сперма в Германия), сред самите германски лекари, занимаващи се с репродуктивно здраве, има известна промяна в нагласите. На първо място за това повлиява Законът за гражданското съжителство, който вече не съдържа аргументи, изключващи лесбийските двойки. Освен това, през 2002 г. законодателството, уреждащо правата на детето, бива така реформирано, че при едно донорство на сперма нито лекарят, нито донорът могат да бъдат съдени за издръжка, както и до сега има такава практика в САЩ.
Остава въпросът дали децата на гейовете и лесбийките страдат заради сексуалната ориентация на родителите си. В Германия отговор на този въпрос все още не е даден. Но в Брюксел психолози и лекари от университетски болници изследват лесбийски родители и техните деца от 20 години и са стигнали до заключението, че „децата от семейства на лесбийки почти не се различават от онези, които са израснали в хетеросексуални семейства”, посочва Патрисия Баетенс, една от психоложките, работили по изследването.
Проучвания на учени от САЩ, Великобритания и Холандия пък показват, че децата на гейовете и лесбийките са също толкова интелигентни, емоционално и физически здрави, колкото връстниците им, израснали в семейство с майка и татко. Дори и в ролите, които те поемат в различни игри със свои връстници, тяхното поведение отговаря на т. нар. „истинско момиче” и „истинско момче”. Освен това, в рамките на изследването не е доказано, че децата от хомосексуална двойка стават гейове или лесбийки, но, според очакванията, те действително са по-толерантни към различните малцинства. И въпреки че тези деца често са подложени на различни подигравки заради родителите си, повечето от тях не са се чувствали обект на заклеймяване. Независимо от това, Лела Ленеман е скептик: „На всички е ясно, че думата „педераст” е една от любимите псувни, която може да бъде чута из училищните дворове в Германия, а и повечето деца не обсъждат помежду си в какви семейства живеят.”
Иначе като родители в някои отношения хомосексуалните двойки се представят по-добре от хетеросексуалните – те по-често взаимно си помагат при възпитаването на децата, отбелязва директорът на баварския институт за начална педагогика и изследване на семейството. Други проучвания пък показват, че хомосексуалните родители са много по-внимателни по отношение на нуждите на детето в различните му възрасти. Какви ще са реалните резултати, ще се види след 20 години, когато децата от Gayby-Boom-а се изправят пред избора дали и какви деца да имат.
Ди Цайт


[1] от Baby Boom
[2] С него официално се припознава еднополовото съжителство. С този закон се дава право на онаследяване и на получаване на процент от пенсията на един от починалите партньори, но двойката няма право съвместно да осиновява дете. В Германия хомосексуалните двойки (по данни от 2010 г.) са 63 хил., като 23 хил. от тях са узаконили връзката си именно по този закон.  
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”