Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 2 (2973), 18 януари 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Предизвестената смърт на един референдум
Български  |  English

Предизвестената смърт на един референдум

 
Първият в следдесетоноемврийската история на България референдум заплашва да се превърне в провал. Прочее, няма изненада: всеизвестно е, че тези, които го инициираха, ще излязат да гласуват, докато другите ще си останат по къщите. Това, между другото, се усеща и от родните телевизии: вярно, върви някакво вяло информационно-рекламно клипче как да се гласува, но водещите на публицистичните предавания са твърде наясно какво ще се случи, затова и не си дават голям зор. Е, БНТ няма избор, тя е длъжна по закон, ето защо на екрана й и предаванията „Референдум“, и „Панорама“, и „Денят започва“ хвърлят някакви енергии, но без ентусиазъм. Рутината ги води, не интересът и любопитството. Колегите им също повече изпълняват обезателства, отколкото да правят публицистика – Румен Овчаров ще се яви като стар приятел при Кеворк Кеворкян, Цветанка Ризова и Димитър Цонев ще поканят някакви защитници и противници, а сутрешните блокове ще вметната нещо ей-така, от кумова срама. Но мудно, лениво, мързеливо… Като – бъдете сигурни – само след месеци, когато ще се провежда кампания за парламентарните избори, ще видим съвсем друго телевизионно поведение – пъргаво, подвижно, бързострелно. То, от друга страна, макар и опитите на разните социологически агенции да обявят референдума като предварителен мач за премерване на партийните и електорални сили, и самите борци на политическия тепих не го вземат на сериозно. Защото, ако го вземаха, нямаше да пуснат второкласни и дори третокласни състезатели, щяха да впрегнат всичките си ресурси, за да се победят.
Всъщност, ако говорим наистина сериозно по въпроса референдума, той изобщо не засяга питането дали да има или да няма втора атомна/ядрена електроцентрала в България, той засяга питането дали да е или да не е страната ни, ако не енергийно независима, то поне да не е 100-проценто енергийно зависима от Русия. Само за сведение: точно такъв щекотлив въпрос е стоял пред държавата ни и почти веднага след Освобождението през 1878 година, но тогава не е ставало дума за атомна/ядрена централа, а за жп линия, коя да се строи? Както посочва Ангел Джонев: „За Австро-Унгария жизненоважни са връзките през България с Цариград. За Англия защитата на направените инвестиции. Руското правителство, без да показва своята категорична позиция, сигурно предпочита жп линия от р. Дунав към София“. Въпросът за строежа на жп линията стои, според него, дори като темел за извършения държавен преврат и установяването на Режима на пълномощията през 1881 година. Да строим Белене, значи все едно да строим „жп линия от р. Дунав към София“, да се откажем от по-важни връзките – вече, разбира се, не с Австро-Унгария, но с обединена Европа. Затова, поне според мен, всичките атомофили са не чак толкова загрижени за енергийното бъдеще на България, а повече ги боли да не вземе страната ни да се откъсне трайно и завинаги от руското влияние. Само че нито те, нито комай журналистите четат историята, иначе едва ли така лесно щяха да им се хващат на приказките за високоразвита и енергийно експортна Република България.
Пред българските граждани обаче тия приказки не хващат дикиш, затова и референдумът ще е провал. Но пък – след като всичко това е пределно ясно, възниква друг въпрос: дали пък т.нар. „политическа класа“ нарочно не вкара в процес на референдум точно такова не-българско питане, та въобще да компрометира идеята за референдум, тази швейцарска приумица?...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”