Вградени ноти (музикални записи), брой 2 (2973), 18 януари 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Пробудна музика
Български  |  English

Пробудна музика

 
Арво Пярт - „Плачът на Адам”. 2012,ECM Records
 
„Плачът на Адам” е композиция за смесен хор и струнни, която Арво Пярт (1935) пише през 2009 г. За тези, които за първи път чуват името на композитора, съм длъжна да припомня, че неговата дълбока религиозност се трансформира в звуци от 70-те години на миналия век – постоянно и последователно. Той самият се определя като композитор на сакрална музика. Творбите му, които излизат извън сферата на сакралното, инструментални и камерни, са писани в повечето случаи по повод – личен или официален. Преди доста години Пярт приема православно вероизповедание. В буклета на компактдиска четем, че творбата „Плачът на Адам” е посветена на архимандрит Софрони (Сахаров). Архимандрит Софрони (1896-1993) бил монах в манастира „Св. Йоан Кръстител” в графство Есекс – Великобритания. Той е ученик и биограф на Св. Силуан Атонски, автор на текстовете в „Плачът на Адам”. Самият манастир, казват, е често духовно убежище на Арво Пярт. Вероятно там той разгръща текстовете на Стареца Силуан (1866-1938), канонизиран за светец половин век след смъртта си. През 2008 г. у нас фондация „Покров Богородичен” издава превод на книгата „Св. Силуан Атонски” от Архимандрит Сахаров в превод на Кръстю Банев. Тя дава познание както за Стареца Силуан и неговите прозрения, така и за Архимандрит Сахаров. Самият Пярт пише: „За Св. Силуан Атонски името Адам е като колективно понятие, което обхваща човечеството в неговата цялост и всяка индивидуална личност еднакво, независимо от времето, епохите, социалния статус и вероизповедание.
Но кой е този изгонен Адам? Ние бихме могли да кажем, че той е всеки от нас, който понася неговото наследство. И този „тотален Адам” е страдал и плакал за хилядолетията на земята.” Текстът на Св. Силуан привлича Пярт с експресия и поетична сила. Той добавя: „Бих искал да затворя моето произведение с думите, които са толкова важни за Силуан, думи, изпълнени с най-дълбока болка, но този път произнесени не от Адам, а от самия Силуан: това е отчаян вик към Господ: „Аз също изгубих милост и плача с Адам: „Бъди милостив към мене, Господи, дари ме със смирение и любов!”
Тази поредна изповед започва с ниските гласове, които въвеждат кратък начален мотив с активно движение в струнните. Дъхът дава началото на строфична структура, пресичана от кратки паузи. Смирението и тишините на молитвата прекъсват чрез експресивни петна и активизиране на тоновата лексика. Записът е изработен много грижливо в динамично отношение – кулминациите са извънредно пробивни, вероятно обработени допълнително. На места страстносттта и патетиката на изказа изпълват църковната обител. Повечето от сакралните творения на естонеца се записват в храмове – в случая е църквата „Св. Николай” в Талин. Това е все същият Пярт, който продължава своето общение с Бога. „Търся най-чистия звук” – казва композиторът. Камбанният негов стил се разпознава веднага в тоналното безбрежие на пост-пост-авангардния композиторски маниер. Разпознават се и великолепният звук на латвийския радиохор, и увереният интерпретационен почерк на „личния” диригент на вокално-инструменталните творби на Пярт Тъно Калюсте. Към тази поредна дан на религиозната душа на Пярт в програмата на компактдиска са прибавени някои по-стари негови творения, като че ли части от същата пиеса. Всичко е същото. И не е. Стилът се отстоява твърдо, но искреността на посланието и неговата спонтанност „отклоняват” ръката от навика.
„Плачът на Адам” е творение, необходимо на съвременния човек. За едни двайсет и четири минути му дава шанс да се пробуди от трескавия сън, който счита за живот и реалност.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”