От пръв поглед ( кино), брой 2 (2973), 18 януари 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Момче и тигър
Български  |  English

Момче и тигър

 
„Животът на Пи 3D” (Life of Pi), САЩ/Китай, 2012, 127’, режисьор - Анг Лий, продуценти: Дейвид Уомарк, Гил Нетър, Анг Лий; сценарий - Дейвид Магий (по едноименния роман на Ян Мартел), оператор - Клаудио Миранда, музика – Майкъл Дана, в ролите: Сурай Шарма, Ирфан Кан, Рейф Спол, Адил Хюсеин, Табу, Жерар Депардийо,
Награди и номинации: за филм на Американския филмов институт, „Златен глобус” за саундтрак, 11 номинации за „Оскар”, 9 за BAFTA и др.
В мултиплексите от 21. 12. 2012
Разпространява „Александра филмс”.
 
Невъобразима е историята на индийския юноша Пи (невероятен Сурай Шарма), която след години той (Ирфан Кан) разказва в Канада на писател в криза (Рейф Спол). А, визуализирана с размаха на Анг Лий и вълшебството на 3D, тя е внушителен химн на оцеляването.
От самото начало филмът сграбчва любопитството - по индийски пищно ни разхожда из пъстрата фауна на зоопарка в Пондишери – родното място на Пи, чийто собственик е баща му (Адил Хюсеин) – креативен атеист и застъпник на западната цивилизация, за разлика от аристократичната му, блага майка (Табу). Кръстен не на числото Pi, а на басейн в Париж (Piscine Molitor), малчуганът Писин Молитор Пател (чуден Аюш Тандон) от малък демонстрира нестандартност, безстрашие и любознателност: от детството във френската част на Индия през 70-те, през боготърсачеството (вярващ едновременно в Кришна, Исус и Аллах), устройството на Вселената, влюбването до оцеляването в Тихия океан и след това. Показателен за съобразителността му е следният кратък диалог: на неохотата на Пи да се местят в Канада бащата прилага аргумента „Заминаваме на плаване като Колумб”, а той отвръща: „Но Колумб е търсил Индия”.
Ретроепизодите са сочни и пълни, днешните са буквални и безпомощни, но поне са кратки - центърът на разказа са преживелиците на Пи след потъването на японския кораб Tsimtsum на път за Канада заедно с родителите му, брат му и голямата част от менажерията. Спасителната лодка насред океана се оказва временен „ноев ковчег” – с орангутан, зебра, хиена и бенгалския тигър Ричард Паркър (кръстен така по чиновническа грешка). Свирепостта на ситуацията остава Пи насаме с тигъра. И ставаме свидетели на дълга и екстремна битка за живот – 227 дни. Всъщност, толкова невероятна, че после, в болницата, когато нещата опират до застраховки и пари, се налага Пи да я разкаже във втори вариант пред невярващите представители на японската компания. А след това – и на писателя...
Филмът вкопчва най-вече с опасната и почти онемяла заедност на човек и животно. Но, макар и стигнала до просълзяваща интимност, на финала тя опровергава тезата на Пи „зверовете имат душа”. И все пак, макар и епидермално, се отъркваме и о важни социални проблеми: за хоризонтите в индийското общество, за канадската мултикултурност, за човешката адаптивност... Миксът от английски, тамилски и френски е не просто техническа специфика, а органичен синтез на живота на Пи.
С интелигентността на родителските спорове в Индия филмът препраща към „Името” на Мира Наир (Табу и Ирфан Кхан играят там майката и бащата на Гогол Гангули). Насред водната баталия изскачат алюзии с Хемингуей, но „Животът на Пи” е инфантилен пред философската ослепителност на „Старецът и морето”. Той е просто окуражителна приказка за авантюристи, където възможностите на 3D технологията се срещат с романтиката. Респектираща е работата на стотиците компютърни графици и специалисти в спецефектите (сред тях и българският художник Любомир Христов) – тигърът е като жив, а е истински само, когато се хвърля във водата. Музиката е изобретателна, но по-въздействащи са моментите, озвучени с плисъци на вълни.
Не знам какво би излязло, ако с екранизацията на „Букър”-овия роман „Животът на Пи” се бе заел някой от тримата мераклии Шаямалан, Алфонсо Куарон и Жан-Пиер Жьоне. Сега имаме трогателен филм с паралитична атмосфера, предимно океанска дълбочина и гигантска дължина.
Едва ли ще се пребори за важен „Оскар”.
 
още от автора


1 - 17.01.2013 19:41

Пудучери-новото име на Пондичери
От: Eвгени Илиев
Името на родното място на Пи в Индия е Пондичери. Няма никаква шери.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”