Думи срещу думи ( литература), брой 2 (2973), 18 януари 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Шекспир в <i>твърд</i> превод
Български  |  English

Шекспир в твърд превод

 
Шекспир. „Великите трагедии”. „Хамлет”, „Отело”, „Крал Лир” и „Макбет”. Превел от английски Александър Шурбанов. ИК „Изток-Запад”, С., 2012, цена 29,90 лева
 
Изкушавам се да мисля, че преводите на Шекспир задават някакъв своеобразен ритъм на българската култура – а някои и без това са склонни да смятат, че тя е родена в превода. Изобилието от Шекспирови преводи на български като че ли не се дължи само на възобновяващата се необходимост от актуализирана рецепция; „новият Шекспир“ е изглежда периодично включващ се код, чието значение излиза далеч извън областта на превода, той има освежаваща, задвижваща роля за българската култура изобщо. И не само защото новият превод на някоя от великите трагедии може да се активира в нова постановка, както на практика се случи с „Хамлет“ на Явор Гърдев. За нас преводите на Шекспир са се оказали важни по начин, по който преводите на други титани от световния канон не са.
Иначе, ако говорим за рецепция, всеки нов превод на класическо произведение има важната задача да разчупи вкоравения навик на нашето възприемане, да обели от физиономията на творбата засъхналия грим на собствената ни (съвсем естествена) читателска и зрителска леност. Особено когато става дума за пиеса, която се чете и гледа много пъти, паметта ни започва да блокира художественото въздействие – знаейки наизуст текста, ние преставаме да го чуваме, губим смисъла зад красивите фрази, улегнали в уютните кътчета на мозъка ни, също както ако слушаме прекалено често едно и също изпълнение на някоя музикална творба. В конкретния случай с трагедиите на Шекспир в български превод, този ефект се усилва още повече от характера на интерпретацията, която им дава Валери Петров – по-ясни, по-гладки, по-лесни за възприемане от оригиналния текст, с несъмнени блестящи находки, но с цената на известно олекване. И логично Явор Гърдев е избрал Шурбановия превод на „Хамлет“, защото неговата постановка цели именно определено отчуждение в Брехтов смисъл, изтръгване на пиесата от познатото и удобното. Но преводът на Шурбанов все пак помни този на Валери Петров, както и други, по-ранни преводи, и знае къде да се отклони от тях, но също и къде би могъл да надгради върху тяхната основа.
Впрочем, Гърдев изключително точно нарече този превод „твърд“. И, колкото и да е трудно да се анализира подобно интуитивно определение, струва ми се, че впечатлението за твърдост идва преди всичко от превъзходно намереното съчетание на чепат слог, гъста метафорика и езикова изобретателност. Това се отнася както до „Хамлет“, така и до другите три пиеси, включени в този том. Ето пример от „Макбет“:
 
...аз двамата му стражи ще надвия/ с гуляй и вино тъй, че паметта,/ пазач на мозъка, да стане дим,/ а пък вместилището на ума -/ опушен алембик; и в свински сън/ щом техните разквасени природи/ като в смъртта се проснат там, какво/ не можем ние двамата да свършим... (I: VI).
 
И синтаксисът, и безкомпромисните анжамбани, и „разквасените природи“ навярно правят тези стихове различни от онзи Шекспир, с който сме свикнали – но по-близък до оригиналния стих на трагедиите с неговата северняшка суровост, твърде далеч от елегантната песенност на комедиите.
Александър Шурбанов не се задоволява да провокира улегналите ни рецепции за четирите велики трагедии; от гледна точка на стихознанието, в неговия превод има решения, които радикално скъсват с установената традиция и отварят широко вратите пред преводачите на поезия, стига да дръзнат да преминат. Както забелязаха вече професионалистите, в новите му преводи нерядко се появява една допълнителна сричка в петостъпния ямб на места, където се натрупват гласни – допълнителна сричка от гледна точка на традиционно „правилната“ дикция, но всъщност не и според актуалните езикови практики. Така че, вместо да изписва „мойто“ и „твойто“ поради нуждите на метриката, Шурбанов приема очевидния факт, че тъкмо по този начин всекидневно произнасяме „моето“ и „твоето“ и ортографична промяна не е необходима. Същото е с думите, завършващи на -ие: „затуй, че бил съм с някакви дванайсет- / тринайсет пълнолуния закъснял...“ („Крал Лир“, I: II). Тук Гео Милев би отсякъл, че има една сричка в повече, а Вазов би написал „пълнолунья“, както в „Линее нашто поколенье“. За Шурбанов, който винаги е твърдял, че преводачът трябва да предвижда развитието на собствения си език, това е вече ненужно. Перфекционистът би възразил, че подобна промяна трябва или да се прокарва систематично, или да не се прокарва въобще. Не съм убеден, че е така: експериментът на Шурбанов всъщност ни помага и в стиха да се отнасяме по-естествено към дадената гъвкавост на езика, с който работим.
За да не изпадам в по-нататъшни стиховедски детайли, ще спра дотук. Важното е, че след „Хамлет“ (2006), и другите три велики трагедии на Шекспир се сдобиха с нов, при това чудесен български превод. И, тъй като говорим за Шекспир (а тъй като говорим и за Шурбанов), значението на този превод съвсем не се изчерпва само с рецепцията на конкретните произведения.
още от автора


2 - 22.01.2013 20:36

Знайно е,
От: Avgur
че неспокойният човешки дух винаги се стреми към съвършеното.В този смисъл преводите на проф.Шурбанов са несъмнен принос в разбирането на шекспировите трагедии от българските читатели.Но той едва ли би си позволил да каже на В.Петров,че "е крайно време името Ви да престане да се асоциира с най-добрия превод на Шекспир,със средно посредствен да,но не повече!"Сигурен съм в неговото усещане,че не слага нов покрив над вече изграденото,а гради собствена къща-хубава,както тази на съседа му.
1 - 19.01.2013 02:28

В. Петров
От: Николай Узунов
проф. Шурбанов определено е направил интересни неща с превода си! Радвам се, че в публичното пространство вече съществува избор, омръзна ми всички да хвалят Валери Петров! Г-н Петров, съжалявам, но е крайно време името Ви да престане да се асоцира с най-добрия превод на Шекспир, със средно посредствен да, но не и повече!
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”