Български  |  English

Александър Янакиев:

 

1. С какво ще запомните 2012?
Отново десет български филма в кината. Така ще е и през 2013. Дано хленченето понамалее.
Чувам, че телевизионните ни сериали се радват на добро отношение на зрителите.
В Европейската филмова академия има хора от 49 страни. И в 25-то издание наградите отидоха само за творби, произведени поотделно или заедно в Германия, Великобритания, Франция, Дания, Холандия и Австрия. За какво ли служим останалите статисти?
 
2. Българският филм от трите вида кино (до 3 заглавия)?
Игрални: „Аз съм ти“ на Петър Попзлатев, „Джулай“ на Кирил Станков, „Цветът на хамелеона“ на Емил Христов. Документални: „Последната линейка на София“ на Илиян Метев, „Който тръгнал е сам“ на Ралица Димитрова, „Татко снима мръсни филми“ на Йордан Тодоров. Анимационни: „Rew Day“ на Свилен Димитров, „Пианистът“ на Ася Кованова и Андрей Кулев, „Баща“ на Иван Богданов & Co.
 
3. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?
„Финална версия – дами и господа“ на Дьорд Палфи, „Втората съпруга“ на Умут Даг), „Докато нощта ни раздели“ на Борис Хлебников.
 
4. Очертава ли се нова тенденция? (ако не, защо?)
Руското кино е доста живо. На Балканите – умора и изчерпване. Стойностните източноевропейски кинематографии продължават да раздиплят ужасите на социализма и туморите на Държавна сигурност.
Ако всяка година има нова тенденция или изпадаме в ужас, че няма такава, киното ще падне до нивото на пресата.
 
5. Скандалът?
Уморих се да запомням скандали. Дори срамната лятна кинаджийска свада не ми е интересна.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”