Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 37 (2699), 02 ноември 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: Около света за една минута
Български  |  English

Около света за една минута

 
Филиас Фог, героят на Жул Верн от „Около света за 80 дни“, е безупречен богат джентълмен, държащ изключително на точността (уволнява първия си прислужник, Джеймс Форстър, защото му донесъл вода за бръснене, сгорещена не до 86о по Фаренхайт, както бил поръчал, а само до 84о, тогава назначава и Паспарту) и много приличащ на Байрон, но без краката – „те били безупречни“, пише французинът. Ако поемем това негово изявление, може да кажем, че в сравнение с всички останали информационни емисии в българския телевизионен ефир, новините на БНТ са най-„безупречни“ и точни: липсва им (или поне не толкова често я наблюдаваме) лигавата тенденция на bTV за уж „новини с човешко лице“, винаги тръгващи с формулата „Х (У, Z, W)е А (В, С, D)…“, където индивидуалната съдба е само съпридружителна илюстрация, като някои картинки в детските книжки; нито са толкова телеграфни, особено в международен план, на онова, което ни предлага Нова телевизия; да не говорим за тези на ТВ 7, където за властта или добро, или нищо – сякаш е покойник. Обективността в „По света и у нас“ е налице, желанието да се обхване всичко най-важно в максимална степен – също. Но дори и в новините на БНТ има един маркер, който в голяма степен обяснява къде сме и какви сме като българска нация, българска държава и изобщо българи на световната карта.
Думата ми е за световната хроника, която трябва да видим в рамките на една минута. Честно казано, за една минута нищо не може да се види от света, също както едва ли нещо е видял от него Филиас Фог, обикаляйки го за 80 дни. Само повърхностни наблюдения, без задълбочаване – цялата книга на Жул Верн, впрочем, се гради на тези възпитавани евроцентрични навици. Вярно, той почти не е напускал дома си в Амиен, както и ние, зрителите, не напускаме дома си, вперили очи в телевизионния апарат. И също като него забелязваме (по-точно казано, забелязват вместо нас) единствено онова, което е извънредно, инцидентно, катастрофично – земетресение, атентат, демонстрация. С какво, например, се различават описанията на сблъсъците между демонстранти и полиция в Гърция от това, което описва френският писател в главата „Бегла представа за Сан Франциско в ден на митинг“: „Дръжките на знамената се превърнаха в оръжия. Нямаше вече вдигнати ръце, а само юмруци от всички страни. Между спрените файтони и омнибуси се разменяха силни удари. Всичко служеше за оръжие. Летяха ботуши и обувки и като че ли няколко револвера смесваха гърмежите си с крясъците на тълпата“. И с какво се сдобиваме? С „бегла представа“, по думите на Жул Верн.
Всъщност, в тази световна хроника за една минута се провижда, освен високото самочувствие, което имат българските медии (а като че ли телевизиите най-много), но и провинциализмът, който ги държи в здравата си хватка. И това не важи само за „По света и у нас“ – какво да кажем за останалите информационни емисии на другите централни телевизии, в които международните теми понякога дори не присъстват (в това отношение „Календар“ на Нова телевизия е ненадминат). Изключение правят единствено „Европа“ и „България ON AIR“, но причините са обясними – все пак, те претендират да са новинарски телевизии, така че подробностите от света са важен сектор от желанието им да бъдат такива наистина. При останалите всяко кихане на някой властимащ се отбелязва подробно, с коментари и мнения от една, две, три страни, а нещата, които се случват по света и най-вече в Брюксел (а също и Москва, значим и опасен за нас вектор) и които ни засягат дори повече от правителствените решения, се отминават или с мълчание, или с бръснещ полет. Е, ако има някое изложение на български стоки в европейска столица, тогава репортажът е подробен. Като, разбира се, задължително е и интервюто с ресорния министър, както, например, се случи миналата седмица с агровоаяжа в Париж и мъдрите слова на министър Мирослав Найденов.
Българските телевизии се държат така, сякаш България не е част от света. Тогава защо му се обиждаме, че и той не ни забелязва? Както сте ни представили, така ви представяме – никак…
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”