Думи срещу думи ( литература), брой 33 (2960), 05 октомври 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: Родно и велико
Български  |  English

Родно и велико

 
Румен Даскалов. Чудният свят на древните българи. ИК Гутенберг, С., 2011
 
Най-ранните ми спомени за патриотичен интерес към прабългарските корени на родния етнос се протягат назад към 70-те години и към една грандиозна програма за честване на един още по-грандиозен исторически юбилей. Тогава обаче дори властта на първата политическа дама не беше достатъчна, за да преодолее мъртвата хватка на теориите за непреодолимото величие на славянската принадлежност, разбирана като идеологическа просъветска коректност. Съвсем логично след 1989 г. „ханските” настроения избуяха със силата на националистичния ентусиазъм, типичен за малките и дълго потискани народи. Проблемът на по-широката интелигентна публика изведнъж се оказа различен. Нейното доверие се стъписа пред научните напъни на историци, влюбени в широтата на публичното пространство, и се препъна в академични названия, като Научно дружество „ТанграТанНакра” и списания като „Ави Тохол” и „Българска орда”. В резултат на това, алтернативната теория за родния етногенезис се оказа едновременно популярна (дотам, че през 2000 г. се проведе Първата вселенска конференция по интердисциплинарна древнобългаристика) и затворена в един не толкова вселенски, но затова пък страстно привързан кръг от радетели. И точно тук – като посредник между желанието ни да бъдем „алтернативни” и нежеланието да се почувстваме лековерни – виждам мястото на Румен Даскалов и на неговата книга „Чудният свят на древните българи”. Тя е някак двойствена по подобие на общото отношение: любителска, доколкото авторът за пръв път посяга към подобна тематика, и професионална, защото той е сред нашите най-добри, модерно ориентирани историци и културолози. От първото идва очевидното удоволствие, с което е написана книгата; от второто – навикът да се работи с огромен фактологически и документален материал. Сега вече виждаме ясно какво означава интердисциплинарният подход на „новата школа” историци-прабългаристи. Техните извори преодоляват обичайната употреба на по-близките латински и византийски автори, за да навлязат в безбрежното поле на арабски, арменски, индийски, китайски и други текстове, толкова различни по своя характер, че могат да включат дори Шехеразада, Али Баба и Кама Сутра. Този нестандартен подход намира израз и в исторически нестандартната организация на сюжета. Книгата тръгва от най-късното прабългарско време – появата на Аспаруховата Дунавска България, и с всяка следваща глава върви назад: към нейните „посестрими” - Черна и Волжска България, оттам до кавказката прародина, от която идва в Европа този конен народ, та дори още по-назад, към нейната собствена и хипотетична прапрародина... За навиците ни на хора, възпитани от официалната история на България, тук много неща изглеждат наистина чудни: интересни, предизвикателни и дай боже - верни. С удивление научаваме, че Аспарух довежда до Дунав не някаква орда, а над четвърт милион добре организирани древни българи, които съставят мнозинството от населението на новообразуваната държава (в съотношение със славяните 3:2); с готовност се отказваме от грубите монголоидни черти на своите прародители, които не са вече хуни, а чисти европеиди, по-точно индо-иранци, и то „сред най-културните за времето си народи, носители на висока цивилизация”. Удивителните факти продължават нататък, засягайки подробно социалната и държавната организация, религията, културата и езика на древния етнос. Все по-малко привлекателни ни се струват не само „славянската хипотеза”, но и онзи удивителен – в прозорливостта или в жестокостта на безсмислието си – жест на първия християнски княз Борис. Румен Даскалов рядко си позволява собствени интерпретации, целта на неговото изследване е да открои, обобщи и популяризира най-доброто, постигнато от нашата прабългарска школа. В същото време – като коректив на опасността от едностранчив патос – се усеща ясно специфичното мислене на един модерен интелигент: иронични намеци, шеговити намигвания към съвременността, дръзки сравнения по границата между модерна политика и популярна параистория. Заради всичко това книгата се чете увлекателно: понякога вярваш, друг път – не толкова, но винаги се усещаш приятно унесен във въжделения за нещо велико и родно.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”