Вградени ноти (музикални записи), брой 33 (2960), 05 октомври 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: Цветове, пейзажи, модели, импулси
Български  |  English

Цветове, пейзажи, модели, импулси

 

British Composers. Thomas Ades. Life Story, 2011, EMI Records. Томас Адес (пиано), Линзи Марш (кларинет), Антони Марууд (цигулка), Луиз Хопкинс (виолончело), Стивън Фар (камерен орган), Валдин Андерсън и Мери Кару (сопран)
 
EMI Classics издаде най-ранните композиции на британеца Томас Адес. Заглавието на компактдиска е „Life Story”, заглавие и на пиеса, но и насока за музикалното съдържание на изданието.
И най-големите скептици не протестират, когато прочетат определението „звезда” за Томас Адес. Композиторът от най-ранна възраст се радва на изключителен, за днешните времена, успех. Той е наричан „новият Моцарт”. Може би ви звучи пресилено, но факт е, че след Бритън, именно роденият през 1971 г. Адес е следващият толкова прочут, изпълняван, акламиран и уважаван британски композитор. В момента, в който обяви поредната нова партитура, Адес знае кой и къде ще я изпълни (в повечето случаи те са му поръчани), а записът и издаването й от EMI са логичният завършек на процеса. Томас Адес има ексклузивен договор с фирмата, която досега е издала около 20 компактдиска, свързани с името му – най-вече като композитор, но също така и като пианист, и като диригент. Той интерпретира не само своя музика, но и творби на композитори, които го интересуват, като Стравински, като Яначек, също инструменталната музика на Бритън...
Дискът „История на живота” не само показва няколко ранни неща на Адес. Програмата му разкрива, че от съвсем млад, композиторът е решил полето, средата на собствения си стил, който представлява витален и атрактивен конгломерат от различни, допадащи му почерци. Който е слушал творби и на по-късния Адес, няма как да не установи лекотата, с която той „събира” английската балада и американския блус, птичи песни а ла Месиен с барокови формули; изучил е до дъно Лигети и Куртаг, Купрен, че и Мусоргски, Бритън и Джон Дауланд. Плува в тези води елегантно, изящно. Известният американски критик Алекс Рос го формулира така: „Той абсорбира целия спектър от възможности на музиката на ХХ век и знае пътя си около поп-а”. Музиката му е привлекателен за разгадаване пъзел, нареден от части, които на не толкова изострен слух и рядка фантазия като неговите биха изглеждали несъвместими. Търси вдъхновението си и в Шекспир („Бурята”), и в светски жълти хроники („Напудри лицето й”), в митологии и в непознати култури (“Tevot” за оркестър, на иврит думата е понятие за тактове музика), композицията му „Брамс” за баритон и оркестър е написана по стихове на големия пианист Алфред Брендел...
Много постмодерни игри са свързани с името Адес, много игри със словото... Разбира се, че той е голям музикант, но факт е и че късметът върви пред него, въплътен и в няколко важни лица, от които най-важното се оказа Саймън Ратъл, който изпълняваше и записваше вдъхновено двайсетина годишния Адес и го прокламира чрез Бирмингамския оркестър. От 28-годишната си възраст Адес е художествен ръководител на фестивала в Олдбъро, основан и дълги години ръководен от Бритън, по-късно от Питър Пиърс – и това е знакова позиция за признанието от англичаните като наследник на великия Бен.
И сега – към програмата на диска: „Пет пейзажа по Елиът” е композиция на 17-годишния Адес, неговият опус 1, както и опус 2 – Камерна симфония, написана година по-късно, са произведенията, с които Адес става прочут в Англия и започват сравненията с Бритън. В „... пейзажите” прониква обобщената английска традиция, но в конкретност се откроява вкусът на Адес към „стъклени вибрации”, постига ги с всякакви инструменти, самият той ги произвежда чудесно на пианото. „Catch”(1991 – „Хвани”) прави силно впечатление с финия слух на музиканта, с прозрачност, постигната чрез тембъра – цигулка, чело, пиано и кларинет, с архитектонична прецизност. Но и още нещо: страстен вкус към историята, към приказката, към носталгията по детството. Почти всички части на произведения носят заглавия на познати и непознати субекти и обекти. Насочват по този начин, улесняват въображението, захранват го, стимулират го. Самата „История на живота” въздейства силно емоционално с трагическа деструкция. Тя е за сопран и пиано, писана, мислена и изпълнена въздействащо (Мери Кару – сопран) с фиксация в личността и стила Били Холидей, накрая с цитати от „Бог да благослови детето”, които сякаш са прекъснати, така е решен финалът на тази впечатляваща, отрезвяваща съзнанието творба.
Но най-силно впечатление прави, че пиесите, заложени в този диск, са код към цялото творчество на Адес – чуваме го тук в една сбитост, едва ли не в скицирана програма. Историята на живота и творчеството на Томас Адес, изписана несъзнателно в самото им начало.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”