Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 33 (2960), 05 октомври 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: Пингвини, тъпаци, Люби и други от медийния бестиарий
Български  |  English

Пингвини, тъпаци, Люби и други от медийния бестиарий

 

Пошлост. Това е единствената дума, с която може да опишем изминалата медийна седмица, оцветена в „Бяло, зелено, червено“. И с нея да свършим. „Казах!“, както е казвал благородният индианец (“благороден дивак“) на коварните бели. За жалост, правилата на тази колонка не го позволяват – ще трябва да се обясняваме, както Георги Лозанов се обясняваше на двамата „тъпаци“ (самоопределение, не мое определение) Шамара и Сарафа в студиото на „Насреща Люба Кулезич“. А нямаше нужда – той представлява институция (институцията СЕМ), а институциите не се обясняват, когато изпълняват закона. Нито пък ги интересува дали ги харесват или не…
Идеята, че двамата рапъри са някакви борци за свобода на словото, охотно изтъквана от тях (и вероятно споделяна от омбудсмана Константин Пенчев, защото той се изказа в тяхна защита), е куха и несъстоятелна. Това е все едно да обявим „Цеко от Алеко“ за природозащитник и екоактивист или Памела Андерсън - за ангел на демокрацията и бранител на човешките права. Всъщност, „тъпаците“ (повтарям – това е самоопределение, не мое определение, ето и доказателството от Шамара: „Вие, умните хора, искате да тъпчете нас, тъпите ли, бе? Вие, като сте много умни, казвате на нас, тъпите, как да живеем?“) демонстрираха една от язвите на българското общество, която, изглежда, дълго ще го яде, докато то или не се самоизяде заради нея, или не се излекува от нея. Язвата се нарича „липса на авторитети“, „незачитане на авторитета“ и избликна като гной на екрана на ТВ 7. Разбира се, Люба Кулезич изобщо не пожела да насочи разговора към наболелия проблем, предпочете да си припява мантрата за политическа употреба на скандала година и половина след създаването на т.нар. „песен“, като по този начин демонстрира друга язва, този път медийна, която обаче трови и общественото съзнание – предпочитанието от страна на известни и несъмнено опитни журналисти да замазват истинските щекотливости на социума в полза на политически или корпоративен интерес. А можеше, как можеше да се вкопчи в репликата на Шамара за „пингвина и айнщайна“ Георги Лозанов, за да разнищи точно този обществен абсцес и ако не да му посочи решение, то поне да го просне на медийната маса в цялата му чудовищна голота. Не би. Люба Кулезич предпочете да се мръщи на Шамара и Сарафа, че били в друга телевизия, преди да дойдат в нейната. Сякаш не знае (прочее, тя самата го каза, значи го знае – гонят и двамата последния влак), че сега им е паднало да си направят пиара, както отбеляза вторият „тъпак“. И си го правят умело, Шамара се перчи: „Ви направихме на майтап, всички управляващи и големи хора ви направихме на смешници“; „майтап да се прави“, „купон си пра’им, бе“ – все реплики, които влизат в определението „слободия“ и които насочват интелектуалното равнище на изричащия ги съвсем директно и естествено там, където той самият се самоопредели…
Всъщност, цялата случка с двамата рапъри сочи медийното равнище в България – истинска джунгла, в която животни всякакви, но хора - йок. Орангутани и хиени, антилопки и кокотки, „лъвове“ (това е другото самоопределение на Шамара) и говеда – всичко, каквото си искате, цял бестиарий може да се състави, но без човеци, човеци няма почти никъде. И в момента българското общество прилича на онзи древен философ, киника Диоген, който ходел със запален фенер посред бял ден да търси човека; така и ние, обществото, държим с плаха ръка фенера и търсим човека в медиите. Но не го намираме… И затова се превръщаме в циници…
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”