Български  |  English

Между лятната академия и кросоувър-събитията

 
За мен винаги майсторските класове от Лятната академия на „Варненско лято” са били източник на особено преживяване, защото при тях – по-силно, отколкото при концертите – нагледно се разкрива значимостта на интерпретационния слой в музикалното изкуство.
Тази година бе подновен непровежданият от десетина години насам майсторски клас по оперно пеене. Задачата да осъществят занятия специално по вокална техника и интерпретация на италианска опера бе поверена на двама преподаватели от Оперното студио на Академията Санта Чечилия - Италия: вокалната педагожка Анна Валди (вокална техника) и режисьора Чезаре Скартон (актьорско майсторство, интерпретация, дикция). За съжаление, не можах да посетя занятията на Оперното студио, тъй като те бяха проведени преди началото на самия фестивал.
Майсторски клас по пиано. Когато посетих урок при проф. Хенри Зигфридсон, финландец, понастоящем преподавател в Академия Фолкванг в Есен, свиреше млада пианистка, българка, студентка във Виенския университет по изпълнителски изкуства. Предмет на урока – Трета соната от Шопен. Със своя спокоен и мек маниер на преподаване, Зигфридсон прекъсваше изпълнението, за да посочи как да се разшири звуковият хоризонт и изразността, как от нотния текст да бъдат изведени повече линии на мелодизъм. Момичето свиреше много добре, но – ако мога така да кажа – в рамките на едно „естествено” фразиране. На предложението на преподавателя „не само една линия да пее”, момичето кротко възрази, че по този път би могло да се стигне до кич. Проблемът бе обсъден. В обосновката си Зигфридсон си служеше със сравнения от областта на литературата и пеенето. Изглежда спокойният му, някак съучастнически маниер на преподаване е твърде резултатен, защото следващият курсант, съвсем младичкият Ерик Хакбарт от Германия, който по време на урока свиреше някак вдървено, показа в Концерта на участниците в майсторския клас видим напредък с изразителното си изпълнение на „Новела” от Кабалевски.
Майсторски клас по цигулка. Не пропущам възможността да посетя заниманията на проф. Минчо Минчев – воденият от него клас е с най-богата традиция в рамките на Лятната академия във Варна. (Началото му преди десетилетия е поставено от легендарния проф. Ифра Нийман.) Както винаги, и сега в този клас властва духът и маниерът на Sturm und Drang. Имам предвид онова неистовство, онова усилие отвъд мярката, което сякаш обхваща Минчо Минчев при изпълнението на определен репертоар. Или – когато преподава. Питала съм го защо не се щади поне малко; отговорът е, че желае да даде на младите си и талантливи възпитаници това, което и той е получил на времето от големите си учители. И това всеотдаване е, което прави някои от уроците на Минчо Минчев да са тъй силни, защото свиренето тук е съпроводено от оригинални обяснения, от артистично защитена позиция. Както стана и в случая. Попаднах на урок със съвсем млада цигуларка от София, която предложи да изпълни „Цигански напеви” от Сарасате. Провокиран от самото начало на нейното (добре подготвено) изпълнение, Минчев взе цигулката си и засвири. Свиреше, говореше, показваше образа с жест и поза и така – близо два часа. За момичето пиесата беше нотен текст от определена трудност, а Минчев предлагаше - такт след такт, мотив след мотив, построение след построение - друг, сценично разигран подход към „напевите” именно като „цигански” в романтизираното третиране на това определение в художествената музика. Направо се чудя как никому досега не е дошло на ум да заснеме „уроците на Минчо Минчев” Освен огромната музикално-педагогическа полза от филмирането им, те биха били гледани и слушани с голямо удоволствие. Сигурна съм в това...
И на самия края на фестивала – така наречените Cross over-проекти. Това бяха три концерта на открито, в които се дава път на преходи от „сериозното” към популярното или провокативното в музиката. Тази линия е постоянна за „Варненско лято” в неговия стремеж да пресреща различни интереси и публики. Истинско удоволствие бе да се срещнем с интригуващата програма (творби от Дебюси, Чайковски, Мелитс, Христо Йоцов, Борислав Йоцов и др.) на създадения неотдавна Боби Йоцов секстет. С елегантно звучащите си клубни продукции (съдържащи от класика до клезмер през джаз и филмова музика), този състав определено намери своя ниша в музикалния живот на България. Няма как да е иначе – музикалната марка „Йоцови” е сред водещите у нас и аз с удоволствие забелязах в програмата участието и на Христо Йоцов като аранжьор и автор/съавтор.
Твърде успешна бе и втората вечер. Тя предостави подиума на варненската етно/джаз/фънк група ЛаМигра (Стоян Роянов – духови, Валери Ценков –ударни, Страцимир Павлов – клавишни: и тримата с музикална практика в САЩ зад гърба си). Ако се съди по наплива на публиката, групата е събудила забележителен отзвук в града. Програмата бе демонстрация на хибридната вълна в популярната музика. Тя всъщност обединява в едно пет различни прояви на следните артисти, освен групата-домакин: вокална формация „Ваяна”, виртуозното дуо Христина Белева, гъдулка, и Петър Миланов, китара, певците Антоанела Петрова и Нейчо Петров-Рейджи. Полученият микс е несъмнено интересен и поражда очаквания за още по-оригинални музикални идеи от страна на ЛаМигра.
Последната вечер потвърди за пореден път изключителната популярност на Йълдъз Ибрахимова, статуса й на звезда като певица и въобще като музикант. Съпровожда я много отзивчивият Варненски камерен оркестър с диригент Ганчо Ганчев. Публиката – половината от която правостояща – посрещна с гласно изразяван възторг частта от програмата, посветена на Гершуин (песни и номера из „Порги и Бес”, „Един американец в Париж” и др). Финалът обаче й дойде май в повече – Йълдъз и оркестърът предложиха ярко провокативна реализация на хибрида, наречен „ContrARIA”, съставен от творбата ARIA на Джон Кейдж (концертът бе посветен на 100 години от рождението на композитора) и от драстичната оркестрово-пърформансова реплика на Румен Бальозов, контрираща„арията”.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”