Български  |  English

Казусът с обрязването – ситуация без изход

 

Един съд се произнесе: обрязването е телесна повреда. Но какво тогава се случва с правото на свобода на вероизповедание? И двете страни имат право, но в същото време и не съвсем. Разбира се, че говорим за съда в Кьолн. В осветения град[1] на река Рейн се разигра сценарий, който е познат от над 2000 години – обрязването на евреите. Позволено ли е да се прави? Длъжен ли е човек, независимо от всички обстоятелства, да го направи, за да отговори на религиозните изисквания? Или интервенцията в областта на половите органи не е нищо друго, освен грубо потъпкване на свободата и на самоопределението на индивида?
Своеобразен отговор на тези въпроси може да се прочете в Новия Завет, в Посланията на апостол Павел. Там също се води спор дали християнинът (от мъжки пол!) трябва да бъде обрязан. И отговорът на апостола гласи горе-долу това: Не сляпото следване на буквата на закона, а вярата те прави праведен („...човек се оправдава с вярата, без делата по закона”, Послание на Свети апостол Павла до Римляни (3;28). С думи прости: няма значение, все едно е. Оттогава в Централна Европа има християни, които не са обрязани, както има и такива, които премахват препуциума/краекожието на синовете си, така, както го правят и в много други краища на света.
За съжаление, Свети Павел е един от най-важните апостоли на християнството и заради това в спора, предизвикан от кьолнския съд, той е тежък съобвиняем като прокурорски свидетел. Всъщност, за какво става дума? Съдът трябваше да реши дали лекар мюсюлманин, който е обрязал едно четиригодишно момче по желание на неговите родители, му е нанесъл телесна повреда. И присъдата гласи: Да, на него му е нанесена телесна повреда. Основното право на детето на телесна неприкосновеност стои над правото на родителя и над правото на свободно изповядване на вярата. При все това, лекарят бе оправдан. Той не е можел да знае, че действието му е противозаконно. Но от този момент нататък, според тълкуването на съдебното решение, в бъдеще всеки лекар ще знае какво прави, когато започне да реже някое момче.
Истината е, че тук не става дума за обикновена интервенция. От една страна, човек може да се обяви в подкрепа на присъдата, така както направи анализаторът Георг Хефти във „Франкфуртер алгемайне цайтунг”, тъй като правовата държава гарантира правото на свободно изповядване на вярата, но религията не е свързана с установяването на държавността, т.е., ако момчето беше пълнолетно и самостоятелно беше взело решението за обрязването, всичко щеше да бъде наред. Но тъй като решението се взима от родителите и то е свързано с факта, че тялото на детето бива безвъзвратно променено без неговото съгласие, то това означава, че тяхното действие е несправедливо. Защото детето, в крайна сметка, не е било в състояние да се противопостави на тяхното решение.
По подобен начин се аргументира и професорът по право Холм Путцке от Пасау, на чиято експертиза съдът в Кьолн се позовава.
Така мюсюлманите и евреите, които сега се възмущават, че присъдата дълбоко засягала тяхното религиозно себеусещане, биха могли просто да отложат обрязването в живота на човека и да оставят да съществува един символичен ритуал, като например недълбоко убождане с нож.
Спорът, който в дадения момент се решава от съда, има много малко общо с конкретния казус. Отстраняването на краекожието/препуциума при мъжа не е кой знае какъв проблем(противно на обрязването при жената, за което е всепризнато, че става дума за нарушаване на човешки права). Милиони мъже живеят без краекожие, като в САЩ броят им представлява три четвърти от мъжкото население. С обрязването не се нанася никаква вреда на тялото от медицинска гледна точка, нито пък може да се говори за някакъв видстигматизиране, тъй като от резултата на акта на неговото извършване не може да се познае каква е била неговата първопричина. У нас само в рамките на еврейската и мюсюлманската общност то може да бъде свързано с определяне на принадлежността към определена религия, но не и в рамките на обществото като цяло. Защото и други момчета загубват това парче от кожата си поради болезнено стесняване на краекожието/препуциума.
Всъщност, тук става въпрос най-вече за два типа светоглед. Съдиите следват позитивистката правна доктрина, според която основание за тяхното решение е само това право, което е установено от държавата. Оттук следва, че интервенцията със скалпел, без за това да има предписание от медицинско лице, е телесна повреда. Другият светоглед е свързан с една хилядолетна обществена традиция, според която обрязването прави момчето част от религиозната общност и му издейства спасението на душата.
Стигаме до въпроса – кой светоглед с какво трябва да се съобразява? Само обстоятелството, че дадена практика винаги си е била такава, не означава, че тя е добра или правилна. Но и фактът, че законът не позволява дадено нещо, не означава, че забраната е най-подходящият отговор при всяка една конкретна ситуация. Ето два примера за това:
Кьолнските съдии пишат в мотивите към присъдата: „...при това, с обрязването тялото на детето е трайно и непоправимо променено. Тази промяна противоречи на интереса на детето по-късно самостоятелно да вземе решение за своята религиозна принадлежност.” Това заключение е пълна безсмислица! Да ви е известно вероизповедание, от което един обрязан да не може да стане част за сметка на един необрязан?
В исляма обрязването не е предписано от Корана, но е една от практиките, определящи идентичността в мюсюлманската култура. Има една подробност - моментът, в който се извършва обрязването, зависи от традициите в отделните страни. Тогава какъв е проблемът да се изчака, докато детето стане на 14 години и навърши своето така наречено „религиозно пълнолетие”? По-различно е при юдаизма, където едва с обрязването момчето става част от собствената си религиозна общност. И години наред необрязаните младежи са били изключвани от нея.
Ясно е, че този казус няма еднозначно решение и няма един правилен изход. Но ние знаем от дебатите „за” и „против” аборта, че нашето общество, а и нашето правораздаване непременно ще намерят пътя, който да ни изведе от задънената улица. Тъй че, казусът не трябва да си остане само с присъдата в Кьолн.
 
27.06.2012


[1]Вероятно авторът има предвид обстоятелството, че в Кьолн през лятото на 2005 г. папа Бенедикт XVI благослови младежи от цял свят.
още от автора
Карстен Полке – Майевски e заместник-главен редактор в ZEIT ONLINE


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”