Български  |  English

Акция срещу забравата

 
Константин Денев, Потъващи скулптури, Галерия “Резонанс“, Пловдив, 21 юни-12 юли 2012
Това не е просто поредната силна изложба в галерия „Резонанс“. Да, тя се осъществява чрез своите обемно–пространствени, пластични характеристики със своя материал, експресия и естетика, но това не е всичко.
За тези, които са имали чувствителност за повратите и битието на българското изкуство от последните 20 години, и които познават творчеството на Константин Денев, изложбата „Потъващи скулптури“ е артистична акция, която извежда знаково травматичния, скептичен поглед към едно близко минало с неговите утопии и несбъднатост. Време с много творческа енергия, качество и резултати, останали извън институционалната защита и потънали в забрава.
Какво се случи с българската скулптура от началото на 1990-те до днес? Реконструкцията е частично възможна в колекцията на Юго Вутен в Белгия и съвсем фрагментарно и незначително в колекциите в България. Какво се случи с „Торните бръмбари“ на Павел Койчев, оставени на вятъра и дъжда, с цяла изложба на Иван Русев от градежи с кирпичени тухли, които се върнаха отново в пръстта? Какво се случи с десетки изключителни произведения, знакови за българската култура, оставени на природата да си ги прибере?
Коста Денев събра изтлелите останки на своята дървена пластика, завършен зрял период в неговата биография, разряза ги и ги прекомпозира за нов живот, епилог на цял един отрязък от неговия дълбоко смислен и последователен творчески живот.
Познавам тези скулптури. Спомням си творческия опий на Коста, когато откриваше за себе си абсолюта на чистата пластична форма. Спомням си времето с колективния патос на цяла генерация художници, които трескаво разкриваха себе си в енигматичната сила на пластическия абстрактен идиом – време на много енергия, очакване и надежди.
Тогава, в края на 80-те и 90-те години на отминалия век, не знаехме, че западните философи, културолози, социолози говорят за край на историята, край на идеологиите, край на изкуството. Малко знаехме, а и не искахме да знаем за ироничния постмодерен скепсис по отношение на красивия, неосъществен проект на модернизма. Героите на този грандиозен утопичен проект, наречен Модернизъм, днес са в световните музеи и носят ореола, осветеността на това красиво идеалистично време за изкуството.
Героите на нашия, новия български пластицизъм от 90-те години имаха участта да творят в условията на пълна институционална разруха, на нищета и с травматичното усещане за неосъщественост.
Днес Константин Денев заравя част от тялото си на скулптор. Извършва ритуален жест на саможертвено самополагане в некропола на българската култура. Естетизира отломките на цял период от своето творчество с изключително тънка рефлексия за пътя и смисъла, за нищожността на времето и битието, в което живеем. Превръща този артистичен акт в акция срещу забравата, немарата, тоталната безотговорност към културната памет. Прави го без излишна драма, някак тихо, даже с тънка самоирония, с мъдростта на човек, който е разбрал, приел и простил.
В своя текст за изложбата Коста откровено споделя: „Давам си сметка, че съм твърде малък, за да потъна титанично. Високомерно е да мисля, че с мен ще свърши светът, а и не искам това, защото имам внук. В малкия мащаб на моето битие на човек и художник, смъртта на мама и изчезването на нейния свят е по-значимо събитие от потъването на „Титаник“. Нарязването на старите ми скулптури за мен звучи апокалиптично и е болезнено като рязането на ухо. С тази експозиция искам да ви направя съпричастни към едно незначително, кратковременно потъване, за да съпреживеете моето усещане за неустойчивост на терена, за несигурност на пространството и времето, за нещата, които правя, обичам и вярвам. Моля се това усещане да е само мое...“.
Не крия вълнението си от този артистичен акт, който символично потапя в безпаметието на националния нихилизъм енергията, усилията, утопиите и надеждите на няколко поколения художници. Художниците на прехода...
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”