Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 26 (2688), 06 юли 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: Кич и парвенющина
Български  |  English

Кич и парвенющина

 
Хайде да го кажем така: забавлението не е едно, забавленията са много. Естествено, ще ми отговорите, има най-различни забавления – от Дисниленд и анимацията до ракийката и салатката; но аз не говоря за това, говоря за качеството на забавлението, за качествените му разновидности. Най-общо може да ги обособим в пет категории: забавление-смисъл, забавление-наслада, забавление-парвенющина, забавление-кич, забавление-пошлост. Всъщност, ако решим да сме стриктни, може да прибавим още една категория – забавление-простотия, но ми се струва, че то е само количествено по-наситен вариант на забавлението-пошлост, затова го и придърпвам към него. Така или иначе, начинът, по който един човек качествено се забавлява или прави забавление, е важен: по забавлението (му) ще го познаете.
Струва ми се, че определенията говорят сами по себе си, но, все пак, някои разяснения са необходими. Забавлението-смисъл по българските ширини комай се среща все по-рядко – това е забавление, което те обогатява и екзистенциално, не те спасява просто от скуката. Да прочетеш книга, да отидеш на концерт, да посетиш театрална постановка (но по Чехов, не по „Комиците“) – всичко това са забавления, след които си по-пълнен със смисъл, отколкото си бил преди. Забавлението-смисъл е културата-и-като-забавление, не само като усилие (макар че тъкмо усилието стои в центъра на всяко едно културно действие). Забавлението-наслада е съвсем друга порода – при него липсва усилие: не отиваш, например, да гледаш „Догвил“, а си изтегляш филма от някой торент, пускаш си Шопен на hi-fi уредбата, не четеш Милен Русков и Умберто Еко, а Богдан Русев и Дан Браун… В насладата няма усилие, тя е чисто хедонистичен акт. Докато при забавлението-парвенющина всичко е усилие – усилието да наподобяваш нещо/някой, който не си. То също има количествени степени – снобът и парвенюто: първият иска да го припознават като културен, вторият – като благороден. Само че снобът разбира културата не като потребност, а като демонстрация – показвам се/познавам се с хора от/на културата, следователно съм културен; в същата посока се движи и „аристократизмът“ на парвенюто. Забавлението-кич, от своя страна, е някак метафизично, то отговаря съвсем точно на откритието на Кундера, че кичът не е, когато целуваш дете, а когато – целувайки дете, си мислиш колко умилително е, че го целуваш. За забавлението-пошлост или простотия мисля, че няма нужда да уточнявам, пък и Иван Хаджийски доста е писал за троянската и други чаршии. Само ще отбележа, че забавлението-смисъл се намира в обратна пропорционалност спрямо забавлението-пошлост: колкото повече изчезва първото, толкова повече набъбва второто. Затова не се учудвайте на простотиите по българските телевизии – те са продукт на изчезването на смисъла в българското общество: колкото по-малко смисъл, толкова повече пошлост…
Току-що приключилото Европейско първенство по футбол, на което Испания за първи път в историята на състезанието успя да защити титлата си, спокойно може да наредим към забавлението-наслада. Е да, само за тези, наистина, които си падат по футбола, но пък какъв футбол – нападателен, изненадващ, пълен с обрати. Красив. За жалост, хората в студията на БНТ преди всеки мач, макар че се стремяха да бъдат красиви, бяха далеч от равнището на Европейското. Всъщност, търсената от тях красота съвсем спокойно може да я причислим към забавлението-кич, следвайки формулата на Кундера: ние знаем, че да има красиви жени в студиото е красиво, затова имаме красиви жени в студиото. Присъствието на двете футболетки (извинявам се, но така и не им запомних имената) беше рожба именно на това кич-мислене, изявено от спортната редакция на националната телевизия, докато поканите им към различните посланици на страните-участнички е продукт на парвенющината, царяща изглежда в БНТ от най-горните до най-долните й етажи. И ето как през призмата на едно забавление-наслада, каквото е Европейското първенство по футбол, открихме какъв манталитет властва в момента в БНТ, а именно – кич, примесен с парвенющина. Пък ако искате, може да бъде и „различно“ – парвенющина, примесена с кич. Ала което и да е от двете хич не подхожда на една телевизия, която в името си носи епитета „национална“, а в претенциите си - обществена.
Но какво да се прави – никой никога никъде не е надскочил сянката си, не я надскачат и в БНТ…
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”