Български  |  English

Неда Станимирова

 

 
Кинопроцесът – Замразен временно.
 
Български игрални филми 1950-1970
в документи, спомени, анализи
 
Издателство „Логис”, София, 2012
Цена 10 лева

 

Уроците на българското кино
Съществува един не много популярен дял от историческата наука - генетична история. Тя не се задоволява с подреждането и анализирането на готовите факти в определена сфера от живота, а изследва процеса на създаването им. И още – обстоятелствата около неродените, абортираните.
Познание от такова естество е необходимо на всяка национална кинематография, но особено на нашата, която в продължение на десетилетия търпя насилствени вмешателства от тоталитарни институции. На това е посветена книгата на Неда Станимирова „Кинопроцесът – „Замразен временно”. Български игрални филми 1950-1970 в документи, спомени, анализи”. Тя е написана от човек със сериозна научно-изследователска култура. Впрочем, написана е по-отдавна, а защо се издава сега, читателят ще разбере при запознаване с текста.
И от други източници сме научавали за дискусиите и репресиите върху редица български филми през периода 1950-1970, предвождана от „Партизани” на Христо Ганев и Бинка Желязкова, „На малкия остров” на Валери Петров и Рангел Вълчанов, „Понеделник сутрин” на Никола Тихолов, Христо Писков и Ирина Акташева и др. Но тук сме въведени в детайлите на автентичната картина, състояща се от проявите на унизителен конформизъм, от смразяващи идеологеми и норми на мислене, а, от друга страна - на високи жестове на свободомислие и достойнство. Редом с известните ни отпреди позиции на Вълчанов, Ганев, Петров, Пискови и др., към тази група ярко се приобщават фигурите на художника Джон Попов, на режисьора Захари Жандов и на администратора, директор на студия „Бояна”, Георги Йовков.
В случая ми се иска с особен акцент да отбележа проявяващата се в дискусиите опозиция лош-добър вкус за киното и за изкуството изобщо. Трудно е да се отсъди кое е определящо в случая – силата на духа или съдната способност на добрия вкус. И как се проявява тази зависимост при другата опозиция: конформизъм - вкус. Защото идеологемите и нормите, сгъстяващи се в една епоха или ситуация, после се разреждат и дори изчезват, но лошият вкус и конформизмът са вездесъщи и неизтребими…
Когато пристъпвах към книгата, си помислих: „пак ли ще се оневиняваме” за неща, към които всички, живели тогава, повече или по-малко сме били съпричастни. После бях опровергана от достойната рефлексия, проявена от авторката - самооценка за собствените заблуди или проявен наивитет, съседстващи с убедителни, безкомпромисни прозрения. Всичко това - в много добра, автентична мяра.
„Кинопроцесът – „Замразен временно” е пример и подтик за всички нас, трудещи се върху попрището на кинознанието, да пишем за българското кино – отпреди и сега. Това е необходимо за възвръщането на обществения му авторитет. Пример и подтик е и за днешните кинематографисти - към запознаване с уроците (и антиуроците) по морал, достойнство, солидарност. Те са ни необходими и в днешно време, когато на мястото на идеологическите принуди дойде изостреният материален интерес, а с него и повишените дози егоцентризъм, завист, некултурност...
Всеки, който се интересува от съдбата на българското кино, има какво да научи от „Кинопроцeсът – „Замразен временно”.
Вера Найденова


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”