Български  |  English

Андрей Алтъпармаков (1949 - 2012)

 
Смазваща е новината за кончината на Андрей Алтъпармаков – какъвто бе неукротим работохолик, вероятно е оставил куп намерения за филми. Киното ни осиротява без неговите просветителско-документални пътешествия из съдбите на значими българи, превърнали се в знакови фигури на културната ни памет: “Захари Жандов – опит за портрет”, “Стойка Миланова”, “Свети Иван Рилски”, “Невероятният Каблешков”. Той бе верен на пристрастието си към Васил Левски (“За Левски”, “Достойно есть”, “Забравените пътища на Апостола”, “Левски пред съда на Портата на историята”). Тази встрастеност в делото му сякаш окриляваше Андрей Алтъпармаков с апостолска добросъвестност да възражда чрез архивите забравени присъствия в нашата история (например, „Служебен защитник”, посветен на първия български адвокат Илия Цанов) или да проектира българските нрави в международен контекст и разни епохи («Любовна история от миналия век”, „Заложници”, „Имигранти”). С всеки следващ филм строгостта на фактите бе смекчавана от човешкото присъствие. Енергичен и авантюристичен, той влезе и в игралното кино – като продуцент на късометражния дебют на младия Константин Буров „План за отмъщение“. Филмът получи две награди на «Златна роза» 2008, заедно започнаха пълнометражния дебют на режисьора «Отрова за мишки», но, уви, той ще излезе на екран без продуцента си.
Въпреки че от майчината си утроба не е сам (с еднояйчния си близнак Стефан Алтъпармаков, заснел някои от филмите му, бяха трудно различими), а и не бе равнодушен към веселбата, сериозният и дисциплиниран Андрей Алтъпармаков стоеше като самотен странник във филмовия ни свят. Тепърва ще изпитваме носталгия по неговото живо присъствие...
Светла му памет!
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”